Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Белинда Месиър вече се беше появявала в следствието. Номерът на мобилния телефон на Маки бе регистриран на Нейно име. Кихоу и Брадшоу я бяха описали като гадже на Бъркхарт. Когато детективите ги бяха арестували, тя го беше признала.
Белинда бе дребна жена със сивкаворуса коса, която ограждаше лицето й. Видът й издаваше, че ще се окаже костелив орех. Поиска да се срещне с адвокат в момента, в който Райдър и Бош влязоха при нея.
— Защо искате адвокат? — попита Хари. — Смятате, че сте арестувана ли?
— Искате да кажете, че мога да си тръгна, така ли?
Тя се изправи.
— Седнете — нареди Бош. — Тая нощ е бил убит Роланд Маки и е възможно вие също да сте в опасност. Взели сме ви под охрана. Това значи, че няма да излезете оттук, докато не изясним някои неща.
— Не знам нищо. Цялата нощ бях с Били, докато не се появихте вие.
През следващите четирийсет и пет минути Месиър им даваше информация съвсем неохотно. Познавала Маки чрез Бъркхарт и се съгласила да регистрира мобилния му телефон на свое име, защото той нямал кредитна сметка. Каза на детективите, че Бъркхарт не работел и живеел от обезщетението, получено за автомобилна злополука преди две години. Купил къщата на Мариано Стрийт с парите и взимал наем от Маки. Месиър заяви, че не живеела в къщата, ала често нощувала при Бъркхарт. Когато я попитаха за някогашните връзки на Бъркхарт и Маки с расистки групировки, тя се престори на изненадана. Когато я попитаха за малката свастика, татуирана между палеца и показалеца на дясната й ръка, отговори, че според нея това бил символ за късмет на индианците навахо.
— Знаете ли кой е убил Роланд Маки? — след дългия списък от предварителни въпроси попита Бош.
— Не. Той беше много мил човек. Не знам нищо повече.
— Какво каза приятелят ви, след като Маки му се обади?
— Нищо. Каза ми само, че трябвало да поговори с Ро за нещо, когато той се прибере. Предупреди ме, че можело да излязат, за да говорят насаме.
— Само толкова ли?
— Да, само това ми каза.
Опитаха няколко различни подхода, като Бош и Райдър си подаваха топката, но разпитът не доведе доникъде.
Идваше ред на Бъркхарт, ала преди това Хари се обади на Марсия и Джексън.
— В къщата ли сте вече?
— Да, вътре сме — отвърна Марсия. — Още нищо не сме открили.
— Ами мобифон?
— Засега не. Смяташ ли, че Бъркхарт може да се е изплъзнал на Кихоу и Брадшоу?
— Всичко е възможно, обаче се съмнявам. Те не са спели.
Замълчаха за момент, докато обмисляха положението, после Марсия попита:
— Колко време след убийството на Маки се обадихте на Кихоу и Брадшоу да арестуват Бъркхарт?
Бош си припомни действията си на магистралата.
— Съвсем скоро. Максимум десет минути.
— Тогава не е той. Да стигне от сто и осемнайсето в Портър Ранч чак до Мариано Стрийт в Удланд Хилс само за десет минути?! И без нашите да го видят? В никакъв случай. Кихоу и Брадшоу са неговото алиби.
— И в къщата няма мобифон…
Всички вече знаеха, че постоянният пост в къщата не е бил използван за разговор, защото иначе щеше да бъде регистриран от техниката в ЛисънТек.
— Да — потвърди Марсия. — Няма мобифон. Според мен той не е нашият човек.
Бош още не бе готов да се съгласи. Благодари и затвори, после съобщи лошата новина на Райдър.
— Е, какво ще правим с него? — попита тя.
— Ами, той може да не е нашият човек в убийството на Маки, обаче Маки му се обади, след като му прочетоха статията. Все още смятам, че е нашият човек в убийството на Верлорън.
— Само че няма никаква логика. Убиецът на Маки трябва да е бил негов съучастник в убийството на Верлорън освен ако не искаш да кажеш, че случаят на рампата просто е случайно съвпадение.
Бош поклати глава.
— Не, не твърдя такова нещо. Просто не знаем всичко. Бъркхарт трябва по някакъв начин да е пратил съобщение от къщата.
— Искаш да кажеш, че е пратил убиец, така ли? Нещо не ми се връзва, Хари.
Той кимна. Знаеше, че партньорката му има право.
— Добре, да идем да видим какво ще каже Бъркхарт. Обсъдиха стратегията за разпита, преди да отидат в стаята, където чакаше Бъркхарт.
Вътре миришеше на пот и Бош остави вратата отворена. Бъркхарт бе отпуснал глава на ръцете си. След като не се събуди от престорения си сън, Хари ритна крака на масата и той се сепна.
— Добро утро, Блицкриг.
Бъркхарт имаше рошава тъмна коса, която се спускаше край месестото му бяло лице. Като че ли не излизаше често, освен може би нощем.
— Искам адвокат — заяви Бъркхарт.
— Всички искаме. Но първо да започнем с най-важното. Аз се казвам Бош, а това е Райдър. Ти си Уилям Бъркхарт и си арестуван по подозрение в убийство.