Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Райдър започна да му чете правата, ала той я прекъсна.
— Да не сте се побъркали? Изобщо не съм излизал от къщи. Гаджето ми беше с мен през цялото време.
Бош вдигна показалец.
— Остави я да довърши, Били. После можеш да лъжеш колкото искаш.
Киз дочете правата му от гърба на една от визитките си. След това Бош отново пое топката.
— Та какво казваше?
— Казвам да вървите на майната си. Бях си вкъщи през цялото време и имам свидетел, който може да го потвърди. Пък и Ро ми е приятел. Защо да го убивам? Това е пълна глупост, затова още сега ми повикайте адвокат, за да ви се изсмее в тъпите лица.
— Свърши ли, Били? Щото имам някои новини за теб. Не става въпрос за Роланд Маки. Връщаме те преди седемнайсет години при Ребека Верлорън. Помниш ли я? Двамата с Маки? Момичето, дето го пренесохте в планината? За нея става дума.
Бъркхарт не се издаде с нищо. Бош се надяваше да забележи някакъв знак, който да потвърди, че е на вярна следа.
— Не знам за какво говориш — заяви Бъркхарт.
— Имаме те на запис. Маки ти се обади снощи. Всичко свърши, Бъркхарт. Седемнайсет години са много време, но всичко свърши.
— Имате дръжки. Щом имате запис, значи сте чули само да му казвам да млъкне. Нямам мобифон и им нямам доверие. Ако щеше да ми разправя проблемите си, не исках да го прави по проклетия мобифон. Що се отнася до Ребека еди-коя си, не знам нищо. Сигурно е трябвало да питате Ро, докато още сте имали тая възможност.
Погледна Бош и му намигна. На Бош му се прииска да го удари.
Продължиха словесния дуел още двайсетина минути, но нито Хари, нито Райдър не успяха да пробият бронята му. Накрая Бъркхарт престана да участва в престрелката, за пореден път заяви, че иска адвокат, и не отговори на нито един от следващите въпроси.
Райдър и Бош излязоха от стаята, за да обсъдят възможностите си — бяха минимални. Бяха блъфирали с Бъркхарт. Сега или трябваше да му дадат адвокат, или да го пуснат на свобода.
— Нямаме нищо, Хари — въздъхна Киз. — Не бива да се самозаблуждаваме. Предлагам да го пуснем.
Бош кимна. Знаеше, че е така. Нямаха доказателства и Можеше никога да не съберат. Маки, пряката връзка с Верлорън, вече го нямаше. Бяха го изгубили заради плана на самия Бош. Сега трябваше да се върнат във времето и да Проучат Бъркхарт, да проверят дали не са пропуснали нещо.
Той отвори мобилния си телефон и отново се обади на Марсия.
— Нещо ново?
— Нищо, Хари. Нито мобифон, нито улики, нищо.
— Добре. Тогава ще го освободим. Може да се появи съвсем скоро.
— Върхът. Няма да му хареса това, което ще завари тук.
— Чудесно.
Бош затвори и погледна Райдър. Очите й му казваха всичко. Катастрофа. Знаеше, че я е провалил. За пръв път си помисли, че Ървинг може да е прав — че наистина не е трябвало да се връща.
— Ще ида да му кажа, че е свободен — рече той.
И тръгна по коридора. Киз извика зад гърба му:
— Не те обвинявам, Хари.
Бош се обърна и я погледна.
— Съгласявах се с всяка твоя крачка. Планът си го биваше.
Той кимна.
— Благодаря, Киз.
35
Бош подкара към къщи, за да вземе душ, да се преоблече и може би да подремне, преди да се върне за съвещанието на отдела. Отново прекоси град, който тъкмо се събуждаше за новия ден. И той отново му се стори грозен, целият в остри ъгли и ярки светлини. В момента всичко му изглеждаше грозно.
Не бързаше за съвещанието. Знаеше, че всички погледи ще бъдат вперени в него. Всички в „Неприключени следствия“ разбираха, че след смъртта на Маки действията им ще бъдат анализирани и оценени. Бяха наясно и че ако ще търсят причината за евентуалната заплаха за кариерите ей, няма нужда да гледат надалеч.
Бош хвърли ключовете на кухненския плот и провери телефона. Нямаше съобщения. Погледна си часовника и видя, че до срещата в „Пасифик“ има два часа. Часовникът му напомни за ултиматума, който бе дал на Ървинг по време на сблъсъка им в коридора пред ГУ. Ала се съмняваше, че заместник-началникът или Маклелан ще му се обадят. Явно всички се присмиваха на блъфовете му.
Знаеше, че изобщо не може да става и въпрос за сън, не и след всичко, което му тежеше. Беше взел със себе си следственото дело и събраните досиета и реши да поработи върху тях. Когато всичко друго се объркаше, винаги оставаше следственото дело. Не биваше да изпуска целта от очи.
Включи кафемашината, взе петминутен душ, пусна музика и започна да препрочита следственото дело.
Гризеше го усещането, че пропуска нещо, което е пред очите му. Струваше му се, че случаят ще го измъчва, че винаги ще го носи със себе си, ако не го разплете и не открие липсващата брънка. И знаеше, че ако изобщо може да я открие някъде, това е следственото дело.