Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
— Не, не, уроците били вечерта. Не си спомням името на учителя, обаче свършили най-късно към единайсет и после си тръгнали. Маки се прибрал вкъщи.
Бош се смая.
— Това не е алиби, лейтенант! Часът на смъртта на момичето е два през нощта. Не го ли знаете?
— Естествено, че го знам. Но часът на смъртта не е единственото нещо в алибито. Дадоха ми справките на следователите. В къщата нямало следи от влизане с взлом. И след като се прибрал в десет часа вечерта, бащата обиколил и проверил всички врати и ключалки. Това означава, че убиецът вече трябва да е бил в къщата. Криел се е и е чакал всички да заспят.
Бош седна на дивана и се наведе напред, опря лакти върху коленете си. Изведнъж разбра, че Маклелан е прав и че вече всичко е различно. И той бе видял същия доклад като Маклелан, ала не беше проумял значението му. Убиецът трябваше да е проникнал в къщата преди Ребека Верлорън да се прибере.
Това променяше много, знаеше го. Променяше виждането му не само за първото следствие, но и за неговото.
Маклелан продължи, сякаш без да забелязва вътрешната борба на Бош.
— Така че Маки не можеше да е влязъл в къщата, защото беше имал уроци. Проверих го. Проверих всички ония нещастници. Докладвах устно на началника си и той предаде информацията на двамата следователи. И с това се приключи, докато не се появи това нещо с ДНК пробата.
Хари кимаше, ала си мислеше за други неща.
— Щом Маки е бил чист, как ще обясните факта, че неговата ДНК е по оръжието на убийството?
Маклелан се втрещи. После поклати глава.
— Не знам какво да кажа. Не мога да го обясня. Аз го оневиних за убийството, но той трябва да е…
Лейтенантът не довърши. На Бош му се стори, че наистина изглежда ужасен от мисълта, че може да е помогнал на убиеца или поне човека, осигурил оръжието на убийството, да се измъкне. Сякаш внезапно беше проумял, че Ървинг го е манипулирал. Изглеждаше съкрушен.
— Ървинг още ли има намерение да разкаже всичко това на медиите и Вътрешния отдел? — тихо попита Бош.
Маклелан бавно поклати глава.
— Не. Каза ми да ви предам следното. Договорът е договор само ако го спазват и двете страни. Това е.
— Един последен въпрос. Кашонът с веществените доказателства от делото Верлорън е изчезнал. Известно ли ви е нещо за това?
Маклелан го зяпна. Бош видя, че жестоко го е обидил.
— Трябваше да попитам.
— Знам само, че от склада изчезват разни неща. — Лейтенантът стисна зъби. — Всеки може да го е изнесъл през тия седемнайсет години. Но не съм аз.
Хари кимна. И се изправи.
— Е, трябва да се връщам на работа.
Маклелан също стана. Изглежда, преглътна гнева си от последния въпрос на Бош: може би приемаше обяснението, Че е трябвало да му го зададе.
— Добре, детектив. Успех. Надявам се да пипнете оня тип. Искрено ви го пожелавам.
И му протегна ръка. Хари не знаеше историята на Маклелан. Не знаеше всички обстоятелства в живота на неговия отдел през 1988-а. Но изглеждаше, че лейтенантът напуска дома му с по-тежко бреме, отколкото бе носил на идване. Затова реши, че може да стисне ръката му.
След като Маклелан си тръгна, Бош седна и се замисли за идеята, че убиецът на Ребека Верлорън се е крил в къщата. Стана и отиде на масата в трапезарията, където лежеше разтвореното следствено дело. Прегледа докладите ц намери сведението за анализа на пръстовите отпечатъци.
Докладът беше дълъг няколко страници и съдържаше анализ на няколко отпечатъка, снети от повърхности в дома на Верлорън. Според главното заключение нямаше неидентифицирани отпечатъци и следователно имаше голяма вероятност заподозреният да е носил ръкавици или просто да не е докосвал нищо.
В заключението се казваше, че всички латентни пръстови отпечатъци, снети от къщата, били сравнени с образци от семейство Верлорън и хора, които имали основателна причина да се намират там и да докосват повърхностите.
Този път Бош прочете доклада различно и изцяло. Вече не го интересуваше анализът. Интересуваше го къде криминалистите са търсили отпечатъци.
Докладът носеше дата от деня след откриването на трупа на Ребека Верлорън. Подробно се описваше рутинното издирване на пръстови отпечатъци в къщата. Били проучени всички актуални повърхности. Всички брави и ключалки. Всички первази и каси. Всички места, които убиецът/похитителят логично можеше да е докоснал при извършване на престъплението. От первазите и резетата бяха снети няколко отпечатъка, принадлежащи на Ребека Верлорън, но от дръжките на вратите нямаше нито един годен за анализ. Това не било необичайно, поради размазването, което настъпвало при натискането им.