Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
Нищо не му се стори познато. Много обаждания бяха до или от фирми с автомобилна връзка, очевидна в името. Много други идваха от диспечерския център на Американската автомобилна асоциация и най-вероятно бяха повиквания за влекача.
Имаше и няколко обаждания от частни телефони. Хари внимателно проучи имената, ала нищо не му направи впечатление. Не фигурираше никой от вече установените играчи в случая.
В списъка имаше четири обаждания, които бяха приписани на Виза, всички от един и същи номер. Бош вдигна телефона и го набра. Така и не се чу иззвъняване — разнесе се пронизителното пищене на компютърна връзка. Звукът бе толкова остър, че го чу даже Райдър.
— Какво е това?
Хари затвори.
— Опитвам се да проверя оная бележка, която видях на бюрото в сервиза, за кредитната карта на Маки. Ти каза, че не е логично, спомняш ли си?
— Бях забравила. Това ли е бил номерът?
— Не знам. Има четири обаждания от Виза, но… Чакай малко.
Забеляза, че обажданията всъщност са изходящи.
— Няма значение, всички са изходящи. Това трябва да е номерът, набиран от автомата, когато плащаш с кредитна Карта. Не е онова обаждане. Няма входящи обаждания от виза.
Отново вдигна слушалката и набра мобилния номер на [???]
— В сервиза ли сте вече?
Тя се засмя.
— Току-що излязохме от Холивуд. Ще стигнем там след половин час.
— Питай ги за телефонно съобщение, което вчера някой е оставил на Маки. Нещо в смисъл, че от Виза се обадили да съобщят за одобряване на молбата му за кредитна сметка. Попитай ги какво си спомнят от обаждането и по-важно, в колко часа е било това. Опитай се да вземеш точния час, ако може. Питай ги веднага и ми се обади.
— Слушам. Искаш ли да ти вземем и дрехите от химическо чистене?
Бош разбра, че я е обидил.
— Извинявай, просто тук работим под дулото на пистолета.
— Нима не е така с всички ни? Добре, ще ти се обадя веднага.
Норд изключи. Хари затвори и погледна Райдър. Тя се взираше в снимката на Ребека Верлорън с целия й клас в училищния годишник.
— Какво си мислиш? — без да вдига очи, попита Киз.
— Това нещо с Виза ме смущава.
— Знам. И какво си мислиш?
— Ами, да речем, че ти си убиецът и си получила пистолета, с който си го извършила, от Маки.
— Окончателно ли се отказваш от Бъркхарт? Снощи не мислеше така.
— Да кажем просто, че фактите ме убеждават. Засега.
— Добре, продължавай.
— Ами, ти си убиецът и си получила пистолета от Маки. Той е единственият човек на света, който може да те обвини. Обаче изтичат седемнайсет години и не се случва нищо-Ти започваш да се чувстваш в безопасност и даже изгубваш дирите на Маки.
— Ясно.
— После вчера взимаш вестника и виждаш снимката на Ребека, прочиташ статията и там пише, че имат ДНК. Знаеш, че кръвта не е твоя, значи или е някакъв голям блъф от страна на ченгетата, или кръвта е на Маки. И тогава разбираш.
— Че Маки трябва да си иде.
— Точно така. Ченгетата са по петите му. Той трябва да изчезне. И как го откриваш? Е, Маки е прекарал целия си живот, когато не е бил в затвора естествено, като шофьор на влекач. Ако ти е известно това, постъпваш точно така, както постъпихме ние. Отваряш телефонния указател и почваш да звъниш по сервизите, осигуряващи пътна помощ.
Райдър стана и отиде при кантонерките до задната стена на нишата. Отгоре безразборно бяха натрупани телефонни указатели. Трябваше да се изправи на пръсти, за да достигне указателя за Долината. Върна се на бюрото и разтвори тома на страниците, рекламиращи пътна помощ. Прокара показалец по списъка и стигна до „Тампа Тоуинг“. После се върна на предишното име, „Тол Ордър Тоуинг Сървисиз“. Взе телефона си и набра номера. Бош чуваше само нейната страна от разговора.
— Да, с кого говоря?
Партньорката му изчака малко.
— Аз съм детектив Кизмин Райдър от Лосанджелиското полицейско управление. Разследвам измама. Може ли да ви задам един въпрос?
Райдър кимна — явно отсреща бяха отговорили утвърдително.
— Заподозреният, върху когото работя, е известен с това, че се обажда в различни фирми и се представя като служител на Виза. После се опитва да провери дали някой от служителите в компанията не е подал молба за откриване на Кредитна сметка. Това говори ли ви нещо? Имаме информация, която ни кара да смятаме, че заподозреният вчера е Действал в Долината. Често нарочва автомобилни фирми.
Райдър изчака, докато слушаше отговора на въпроса си. Гледаше Бош, ала без да издава с нищо какъв е резултатът.