Хорът на забравените гласове

Когато се върна в дневната, лейтенантът гледаше през плъзгащата се стъклена врата. Въздухът в прохода беше ясен. Ала още бе рано.

— Красива гледка — отбеляза Маклелан.

— Знам. Не виждам да носите документи, лейтенант. Надявам се, че не сте се отбили тук от любезност или като една от ония визити, които преди седемнайсет години сте направили на госпожа Верлорън.

Маклелан се обърна към него и прие чашата вода и обидата с все същото безизразно лице.

— Няма никакви документи. И да е имало, отдавна са изчезнали.

— И какво? Дошли сте да се опитате да ме убедите със спомените си, така ли?

— Всъщност наистина си спомням отлично онова време-Трябва да разберете нещо. Аз бях детектив първи клас-Когато ми даваха задача, я изпълнявах. В такова положение не можеш да оспорваш заповедите. Направиш ли го, веднага изхвърчаш.

— Значи сте били добър войник, който просто си е върша работата. Ясно. Ами Чатсуъртските осмици и убийството на Верлорън? Ами алибитата?

— В Осмиците имаше осем главни участници. Оневиних всичките. И не мислете, че съм искал да ги оневиня. Наредиха ми да проверя дали някой от ония пикльовци може да е замесен. И аз проверих, обаче всички се оказаха чисти — поне за убийството.

— Разкажете ми за Уилям Бъркхарт и Роланд Маки.

Маклелан седна на стола до телевизора и остави чашата с вода — още не бе отпил — на масичката. Бош изключи Майлс Дейвис по средата на „Фреди Авантата“ и застана с ръце в джобовете до плъзгащите се врати.

— Ами, на първо място, Бъркхарт беше лесен. Оная нощ го бяхме наблюдавали.

— Обяснете.

— Няколко дни преди това беше излязъл от „Уейсайд“. Бяха ни предупредили, че докато е бил там, е бил посветен в расистката религия, затова се реши, че е разумно да го държим под око и да видим дали ще се опита пак да започне.

— Кой даде нареждането?

Маклелан го гледаше и мълчеше.

— Ървинг естествено — сам си отговори Бош. — Изпълнявал е сделката. Та значи сте следили Бъркхарт. И кого още?

— Бъркхарт излезе от затвора и се свърза с двама от старата група. Уидърс и Симънс. Изглеждаше, че замислят нещо, само че през въпросната нощ бяха в една билярдна на Тампа и се напиха до смърт. Алибито им беше желязно. Двама цивилни през цялото време ги бяха наблюдавали. Това Дойдох да ви кажа. Алибитата на всичките са железни, детектив.

— Добре, разкажете ми за Маки. Него не го следяхте, нали?

— Не, него не.

— Тогава защо алибито му да е желязно?

— За Маки си спомням, че вечерта, през която бяха отвлекли момичето, той имал уроци в чатсуъртската гимназия. Ходеше на вечерно училище, за да вземе диплома. Съдията го беше определил като елемент от условната му присъда. Та вечерта, когато момичето е било отвлечено, той беше имал уроци. Проверих.

Бош поклати глава. Маклелан се опитваше да го метне.

— Искате да кажете, че Маки е ходил на училище през нощта, така ли? Или вие ме лъжете, или сте повярвали на лъжите на Маки и неговия учител. Кой е бил той?