Хорът на забравените гласове
- Автор: Коннелли Майкл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Хорът на забравените гласове». Краткое содержание книги:
С всяко ново събитие Хари Бош се сблъсква с все по-силна съпротива от страна на полицията. На сцената отново се появяват някогашните му врагове. По пътя си към истината Бош постоянно се пита дали това следствие няма да му бъде последно. Ровенето в миналото може да лекува стари рани — а може да предизвиква и нови, още по-парещи.
— Да, бихте ли ме свързали с нея?
Киз повтори същото обяснение с друг човек и зададе същия въпрос. После се наведе напред, напрегна се, запуши слушалката с длан и погледна Бош.
— Право в десятката. — След това попита събеседничката си: — Мъж ли беше, или жена?
Записа си нещо и Хари се изправи, за да прочете бележката през бюрото. Тя гласеше: „Мъж, прибл. 13:30“. Докато партньорката му водеше разговора, Бош видя, че в 13:40 някой се е обадил в „Тампа Тоуинг“. От частен номер, регистриран на името на Аманда Собек. Началните цифри предполагаха, че е мобилен телефон. Нито името, нито номерът му говореха нещо. Обаче това нямаше значение. Помисли си, че напипват нещо.
Райдър приключи разговора с въпроса дали събеседничката й помни името, което се е опитвал да потвърди самозваният представител на Виза, и след като явно получи отрицателен отговор, попита:
— Името Роланд Маки говори ли ви нещо? — И след кратка пауза: — Сигурна ли сте? Добре, много ви благодаря, Карън.
Затвори и погледна Бош. Възбудата в очите й изличаваше обидата от това, че е била пренебрегната за сутрешното откритие.
— Прав си — съобщи тя. — Обаждали са им се. Същото. Даже си спомни името на Роланд Маки, когато й го казах. Хари, някой го е следил през цялото време, докато ние го наблюдавахме.
— А сега ние се опитваме да проследим него. Ако е действал последователно, после трябва да се е обадил в „Тампа Тоуинг“. В разпечатката има обаждане в един и четирийсет от някоя си Аманда Собек. Не ми говори нищо, обаче има вероятност да търсим точно това обаждане.
— Аманда Собек — повтори Райдър и отвори лаптопа си — Ще я проверя в АвтоТрек.
Докато тя проверяваше името, се обади Робинсън. С Норд вече бяха пристигнали в „Тампа Тоуинг“.
— Хари, човекът от дневната смяна казва, че са се обадили между един и половина и два. Помни, защото тъкмо се бил върнал от обяд и го пратили на повикване в два часа.
— Мъж или жена се е обадил от Виза?
— Мъж.
— Добре, нещо друго?
— Да, щом човекът потвърдил, че Маки работи там, оня от Виза попитал за работното му време.
— Ясно. Може ли да зададеш още един въпрос на човека от дневната смяна?
— Той е до мен.
— Питай дали имат клиентка на име Собек. Аманда Собек.
Бош изчака, докато Робинсън задаваше въпроса.
— Нямат такава клиентка — накрая отговори той. — Това обнадеждаващо ли е, Хари?
— Ще свърши работа.
След като затвори, Бош стана и заобиколи бюрата, за да погледне компютърния екран на Райдър. Предадем информацията на Робинсън и попита:
— Нещо за Аманда Собек?
— Да, ето. Живее в западната част на Долината. На Фаралоун Авеню в Чатсуърт. Обаче тук няма много. Няма кредитни карти, нито ипотека. Предполагам, че всичко е на името на мъжа й. Може да е домакиня. Проверявам адреса, за да видя дали ще открием съпруга.
Бош разтвори годишника и потърси снимката на класа на Ребека Верлорън. Запрелиства страниците, търсейки името Собек или Аманда.
— Ето го — съобщи Райдър. — Марк Собек. Всичко важно е на негово име, а изглежда много. Четири коли, две къщи, много кредитни карти.
— В класа й няма Собек — каза Хари. — Но има две момичета на име Аманда. Аманда Рейнълдс и Аманда Риърдън. Мислиш ли, че е една от тях?
Киз поклати глава.
— Не. Възрастта не подхожда. Тук пише, че Аманда Собек е на четирийсет и една, с осем години по-голяма от Ребека. Нещо не пасва. Не смяташ ли, че трябва просто дай се обадим?
Той рязко захлопна годишника и Райдър се сепна.
— Не — каза Бош. — Просто ще отидем.
— Къде? При нея ли?
— Да. Време е да се размърдаш и да почукаш на хорските врати.
Погледна я и видя, че ней е много смешно.
— Нямам предвид точно теб. Така е думата. Да вървим.
Тя се изправи.
— Ужасно си лекомислен за човек, който до довечера може да остане без работа.
— Няма друг начин, Киз. Мракът дебне. И настъпва каквото и да правиш.
Бош закрачи към изхода.
37
Адресът на Фаралоун Авеню, който бяха открили с АвтоТрек, се оказа имение в средиземноморски стил. Имаше отделен гараж с четири тъмни дървени врати и прозорци. Детективите трябваше да наблюдават всичко това през врата от ковано желязо — чакаха да им отговорят по домофона. Накрая от квадратната кутийка на стълба до отворения прозорец на Бош се разнесе глас:
— Да, кой е?
Беше жена. Навярно млада.
— Аманда Собек? — попита Бош.
— Не, аз съм нейната помощничка. Кои сте вие?
Хари пак погледна кутийката и видя обектив на камера. Наблюдаваха ги, освен че ги чуваха. Извади значката си и я протегна на трийсетина сантиметра пред обектива.