Хорът на забравените гласове

— Почти нищо съществено — отвърна Норд. — Защото е било направено след като сме превключили подслушването на телефонния пост на Бъркхарт. Затова нямаме аудиозапис. Обаче имаме разпечатките и според тях повикването е дошло от уличен автомат пред „Севън-Илевън“ на Тампа край входа за магистралата. Сигурно се е обадил и после е отишъл да чака на входа.

— Отпечатъци по телефона? — попита Прат.

— Помолихме Радж да хвърли един поглед, след като приключи с местопрестъплението — отговори Робинсън. — Телефонът е бил избърсан.

— Логично. Нещо друго?

— Само, че се е обадил мъж. Началникът се обърна към Бош.

— Имаш ли да прибавиш нещо към това, което вече ви разказа партньорката ти?

— Сигурно почти същото. Бъркхарт явно е чист за снощното убийство, а също за Верлорън. И двете нощи е бил под наблюдение на ЛАПУ.

Райдър го изгледа сърдито — той разполагаше с още информация, която ней бе известна. Хари засрамено сведе очи.

— Е, идеално — заключи Прат. — Сега да анализираме положението.

— Ами, по принцип нашият опит с вестника даде обратен ефект — обади се Райдър. — Може би успяхме в това, че Маки реши да се разприказва за Верлорън, обаче така и не получи възможност. Още някой е прочел статията.

— И тоя някой е истинският убиец — заяви Прат.

— Точно така. Човекът, на когото Маки е помогнал или на когото е дал оръжието преди седемнайсет години. Тоя човек също е видял статията и е разбрал, че по пистолета не е неговата кръв, което означавало, че кръвта трябва да е била на Маки. Знаел е, че Маки е връзката с него, следователно е трябвало да го очисти.

— И как го е организирал? — попита началникът.

— Бил е достатъчно умен, за да разбере, че статията е трик и че наблюдаваме Маки, или просто е решил, че това е най-добрият начин да се добере до Маки. Да го примами. Както казах, той е умен. Избрал е време и място, гарантиращи уязвимостта на Маки. Входната рампа е над магистралата. Даже когато фаровете на влекача са включени, никой няма да вижда нищо.

— Мястото също е било подходящо в случай, че Маки има опашка — прибави Норд. — Убиецът е знаел, че проследяващата кола просто е щяла да подмине и тогава Маки ще остане сам.

— Не го ли надценяваме много тоя тип? — вдигна вежди Прат. — Откъде ще знае, че наблюдаваме Маки? Само от статията във вестника ли? Я стига.

Не отговори нито Бош, нито Райдър. Но всички мълчаливо анализираха неизреченото предположение, че убиецът има връзки с управлението или по-конкретно със следствието.

— Добре, а сега? — продължи Прат. — Мисля, че можем да запазим информацията за всичко това в тайна още най-много едно денонощие. После ще се появи във вестниците и ще стигне на шестия етаж и ако дотогава не се справим, ще стане напечено. Как ще процедираме?

— Ще вземем разпечатките — отговори Бош от името на двамата с Райдър. — И ще започнем оттам.

Мислеше си за бележката, оставена за Маки, която предишния ден беше видял на бюрото в сервиза. Потвърждаване на молба за отваряне на кредитна сметка. Както бе отбелязала Райдър, Маки не обичаше да оставя такива следи. Просто изглеждаше странно и тъкмо по тази причина Бош искаше да го проучи.