Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Връщайки се към по-безспорните свидетелства на писмените паметници, виждаме, че макар въглищата, петролът, електричеството да не са били истинските двигатели на машините, в Индия не е липсвала изобретателност. Чрез използуване на водата, вятъра, огъня, принципа на лоста, хидравлични уреди и други били създавани различни уреди, приспособления и облекчаващи труда машини. В примитивна форма били създавани и роботи.
Краткият преглед на древноиндийската наука ни убеждава, че и в тази област, макар до известна степен подценявана днес, съществуват немалко неща, способствуващи за прогреса на световната цивилизация. При това следва да се помни, че в океана от древна литература са потънали много трудове, които биха могли да свидетелствуват за редица неизвестни сега научни постижения, и че от запазените книги не всичко е проучено.
ПОГЛЕД ВЪРХУ ИНДИЙСКАТА ФИЛОСОФИЯ
Индийската религия не е само религия, но и философия. Предстои да да се убедим, че и индийската философия в най-строгия смисъл на думата, тази, класифицирана в различни системи и школи, не е просто философия, но и нещо много повече.
В кратките скици за будизма, джайнизма и бхагаватизма приведохме онова, което най-общо може да се каже за тяхната философия. С оглед не толкова на литературните, колкото на етическите и философските проблеми се спряхме на епоса. Даже практическото устройство на индийския живот в древността бе проследен като въплъщение на религиозни и философски учения, макар това да крие някои опасности от приравняване на многообразния практически живот към типичен, но не безусловно всеобхватен образец. Тук ще се спрем предимно на ортодоксалните философски системи и на индийския материализъм, както и върху някои основни философски проблеми с изключително значение за индийския живот и мислене.
Когато се казва, че индийската философия е нещо повече, трябва да се има предвид нейният своеобразен метод и характер. Тя прилича на древногръцката и затри неортодоксални. От друга страна, най-влиятелната от ортодоксалните школи — Самкхя — е свързана с ортодоксалната традиция само формално. Тя е дуалистична и нейният главен принос е в задълбоченото и многостранно развиване на учението за материалната природа на света и за произхода на формите и съществата от саморазвиващата се материя. Няя-Вайшешика се отбелязва условно като реализъм и плурализъм.
Приема се, че корените на философските школи са в най-ранните части на Ведите. Всяка школа говори за свой ранен създател, който дава израз на вижданията си за света. Следва дефиниране и систематизиране на основните положения обикновено от по-късни автори в афористична форма, но приписвано на първосъздателя, и по-нататъшна разработка. Днес учените са на мнение, че основните философски школи са окончателно формирани от III в. пр. Хр. до II в. сл. Хр.
Най-ранната и с най-голямо значение в историята на индийската мисъл е Самкхя. За неин създател се смята мъдрецът Капила, когото още Упанишадите включват в състава на божествените мъдреци. Разбира се, окончателното оформяне на системата става много по-късно, но още будизмът и други учения заемат някои идеи от нея.
За да не се спираме подробно на историческото развитие на системата, ще отбележим, че специалистите говорят за ранна, епическа, т.е. съдържаща се в епоса, и класическа Самкхя. Последната е изложена в краткото, но забележително по своите достойнства съчинение Самкхя-карика от IV — V в., за чийто автор се смята Ишваракришна.
Самкхя е дуалисгична философия. Тя признава две независими едно от друго първоначала на света — природа и дух, наричани пракрити и пуруша. Именно тяхната характеристика обяснява своеобразието на тази система.
Пракрити или мула-пракрити, както понякога се нарича, за да се подчертае, че е основа на физическия свят, е нещо единно и сложно. Тя е съставена от три конституенти, наричани гуни. Трябва да се отбележи, че тук гупа означава именно конституента, а не качество, както е в другите системи. Тези три съставни части макар по своята същност различни, са взаимно зависими и никога не могат да бъдат отделени една от друга. Те не са механично събрани, а взаимно проникнати и образуват единство в своята троичност. Наричат се саттва, раджас и тамас. Всяка от тях е отговорна за различни аспекти на физическия свят. Саттва означава всичко чисто и фино, раджас е активният принцип, тамас е инертност и оказва съпротива. В психологически план те се свързват съответно с удоволствие, болка и обърканост. Вижда се, че гуните са не само различни и взаимно зависими, но и в определен смисъл антагонистични, което не възпрепятствува тяхното неразделно действие. Затова и физическият свят е едно организирано цяло със свои закони и макар да се състои от противоречащи си съставки, е лишен от дезинтегриращи противоречия.