Тъмната кула
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #7
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Тъмната кула». Краткое содержание книги:
Сузана-Мия се пренася от „Дикси Пиг“ в стая на ужасите в Тъндърклап. Джейк и отец Калахан, придружавани от животинчето Ко, влизат в ресторанта на Лексингтън Авеню и Шейсет и първа улица, без да подозират колко многобройни и опасни са враговете им…
Роланд и Еди са в Мейн с Джон Кълъм и търсят мястото, на което често са се явявали врати към паралелните измерения. Отчаяно искат да се съберат с другарите си, същевременно си дават сметка, че от значение е само светът, от който искат да избягат…
— Хайл — рече Бийман.
— Хайл — рече Трелоуни.
Пимли и Финли отвърнаха на поздрава, вдигайки юмруци към челата си, и Девар-лордът ги поведе надолу по стълбите. Поеха по подземния коридор и щом отминаха табелите, на които пишеше „ВСИЧКИ ТРЯБВА ДА РАБОТИМ ЗАДРУЖНО ЗА СЪЗДАВАНЕТО НА ЕДНА ОБЕЗОПАСЕНА ОТ ПОЖАРИ РАБОТНА СРЕДА“ и „ВСИЧКИ ПРИВЕТСТВАТ КАН-ТОЙ“, Невестулката прошепна:
— Толкова са странни.
Господарят на „Синия рай“ се усмихна и го потупа по гърба. Именно затова харесваше толкова много Финли о’ Те го — също като Джордж и Джон, те вечно мислеха в синхрон.
ШЕСТ
По-голямата част от сутерена на „Дамли“ представляваше обширно помещение, претъпкано с оборудване. Не всички уреди функционираха и от голяма част от работещите нямаше никаква полза, защото предназначението им беше непонятно, ала поне бяха много навътре с наблюдателната техника и телеметрията, която измерваше дарковете39 — единиците изразходвана медиумна енергия. На Разрушителите им бе строго забранено да използват способностите си извън Школата (което не се удаваше на всекиго, но все пак). Повечето бяха толкова жестоко дресирани, че не можеха да се изпикаят без визуалните стимули, които ги уверяваха, че се намират в тоалетната, че нищо лошо няма да им се случи, хайде сега едно чишшшш, браво. Други — досущ като деца, които още не са научили урока си — пък бяха неспособни да предотвратят случайните изблици на свръхестествените си дарби. Те най-често довеждаха до причиняване на временно главоболие у човека, който им беше неприятен, или го поваляха в безсъзнание на някоя пейка в Парка, но мъжете на Пимли отваряха очите си на четири и всяко съзнателно провинение се наказваше според сериозността му. И както Девар-лордът обичаше да казва на новопристигналите (в онези дни, когато все още пристигаха хора): „Бъдете сигурни, че грехът ви ще ви издаде.“ Посланието на Финли бе още по-простичко: „Телеметрията никога не лъже.“
Днес не откриха нищо, с изключение на краткотрайните смущения, регистрирани от телеметричните дисплеи. Все едно да слушаш четиричасов аудиозапис на пръдните и уригванията на група хора. Във видеозаписите и докладите на патрулиращите стражи също нямаше нищо интересно.
— Доволен ли си, сай? — попита Финли, а нещо в тона му накара Девар-лорда да се обърне рязко и да го стрелне с остър поглед.
— Ами ти?
Финли о’ Тего въздъхна. В моменти като този на Пимли му се искаше или Невестулката да беше човек, или той самият да беше тахийн. Проблемът беше в безизразните черни очи на спътника му. Бяха като кукленски и изражението им не можеше да се разчете. Освен може би, ако не си друг тахийн.
— Не съм се чувствал прав от седмици — рече накрая Финли. — Пия твърде много граф, за да заспя, после се влача като парцал през деня и се зъбя на другите. Навярно това се дължи отчасти на загубата на комуникациите след разрушаването на последния Лъч…
— Прекрасно знаеш, че това бе неизбежно…
— Да, разбира се, че знам. Това, което искам да кажа, е, че се опитвам да намеря рационални обяснения за ирационални чувства, а това не е добър знак.
На далечната стена имаше картина на Ниагарския водопад. Някой кан-той от стражите я бе обърнал наопаки. Отрепките смятаха, че обръщането на картините е много забавно и Пимли нямаше никаква представа защо. Ала на кого му пукаше в крайна сметка? „Знам как да си върша шибъната работа — помисли си той, докато окачваше правилно картината с Ниагарския водопад. — Знам как да правя това и нищо друго няма значение, за което благодаря на Господ и Исус човека.“
— Винаги сме знаели, че нещата ще се смахнат накрая — рече Финли, — затова си казвам, че всичко се развива според прогнозите. Нищо необичайно. Това… нали разбираш…
— Това усещане, което имаш — подсказа му някогашният Пол Прентис, след което се ухили и постави показалеца на дясната си ръка върху кръгчето, направено от левия му палец и показалец — тахийнски жест, който означаваше „Истина ти казвам“.
39
От англ. dark — тъмен, мрачен — Б. пр.