Аз съм номер четири

— Яааааа! — изкрещявам аз и тласвам ръце напред. Животинската сила напуска тялото ми и полита срещу воина. В същия момент той замахва с меча пред себе си, сякаш удря муха. Силата се отклонява към дърветата, които танцуват за кратко като житни класове в поле, което се полюшва на лекия ветрец, а после застиват. Той се изсмива с дълбок, гърлен смях, чиято единствена цел е да ми се подиграе. Червените му очи пламват, а цветът им се разтича, сякаш са пълни с лава. Вдига свободната си ръка и аз се напрягам от неизвестното. Без да разбера какво се е случило, гърлото ми е в хватката му, а пространството, което ни делеше, се затваря в миг. Той ме вдига с една ръка, диша с отворена уста, така че мога да усетя киселата смрад от устата му, миризмата на гнило. Започвам да се мятам, опитвам се да откъртя пръстите му от врата си, но те са като желязо.

И тогава той ме хвърля.

Приземявам се по гръб на десетина метра от него. Изправям се, а той тръгва да ме атакува, размахвайки меч към главата ми, но аз залягам и го парирам, като го блъскам с всичка сила. Препъва се назад, но остава прав. Опитвам се да го вдигна с телекинеза, но не се получава. В този паралелен свят силите ми са избледнели, почти без ефект. Тук могадорианецът има преимущество.

Той се усмихва на напразните ми усилия и издига меча си с две ръце. Мечът оживява и от мержеливо сребрист става леденосин. Синкави пламъци облизват острието му. Меч, който сияе с цвета на силата си, точно както каза Шест. Той замахва в моята посока и нова кама полита от върха му право към мен. С това ще се справя, мисля си аз. През всичките онези часове на двора Анри ме беше подготвял точно за този момент. Все с ножовете, които са до голяма степен същите като камите. Дали Анри е знаел, че ще ги използват? Със сигурност, въпреки че никога не съм ги виждал във виденията си от нахлуването. Но аз не бях виждал и тези създания. Те бяха различни на Лориен, не изглеждаха толкова зловещи. В деня на нападението изглеждаха болнави и изгладнели. Земята ли е виновна за тяхното съвземане, ресурсите й ли са ги направили по-силни и по-здрави?

Камата буквално пищи, докато лети срещу мен. Расте и се обгръща в пламъци. Точно когато тръгвам да я отблъсквам, тя експлодира в огнено кълбо и пламъците му се нахвърлят върху мен. Заключен съм сред тях, погълнат съм от идеална огнена сфера. Всеки друг би изгорял, но не и аз, и някак си тя кара силите ми да се завърнат. Мога да дишам. Без воинът да предположи, тя ме е направила по-силен. Сега е мой ред да се усмихна на неговите напразни действия.