Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
— Знам откъде са роклите — каза без предисловия. — „Тинкър бел“, две думи. Магазин в търговски център в покрайнините на Бостън, но може да има и други магазини със същото име. Започвай да търсиш.
— Магазините са два — съобщи Марсиано, когато Кармайн влезе. — В Бостън и в Уайт Плейнс. И двата са в реномирани търговски центрове. Сигурен ли си?
— Напълно. Две от дъщерите на Чандра бяха облечени в копия на роклята на Маргрета, само че зелени. Въпросът е кой „Тинкър Бел“ спонсорират нашите Призраци?
— В Уайт Плейнс. По-близо е, освен ако не живеят близо до границата с Масачузетс. Това, разбира се, е възможно.
— Тогава Ейб заминава утре за Бостън, а аз поемам Уайт Плейнс. Господи, Дани, най-накрая пробив!
Глава 23
Четвъртък, 15 февруари 1966 г.
„Тинкър бел“ в Уайт Плейнс се намираше в изискан търговски център с магазини за дрехи и мебели. В него имаше и неизбежните щандове за деликатеси, заведения за бързо хранене, хранителни стоки и химическо чистене. Имаше и няколко ресторанта, които се ползваха повече за обяд, отколкото за вечеря. Беше нова сграда на два етажа, но от „Тинкър бел“ бяха прекалено опитни, за да си сложат магазина на горния етаж. Беше близо до входа, на първия етаж.
Докато оглеждаше магазина отвън, Кармайн забеляза, че е доста голям и изцяло посветен на облекла за малки момиченца. Течеше разпродажба на палта и зимни дрехи. Не бяха евтини изкуствени боклуци, всички бяха от естествени материи. Видя, че дори има щанд за кожи, който се намираше под арка с надпис: „Деца и норки“. Дори в този час няколко десетки клиенти се разхождаха покрай полиците, някои с децата, други — сами. Нямаше мъже. Колко ли джебчии влизаха на такова място, зачуди се полицаят.
Събра цялата си увереност и влезе, но изглеждаше и се чувстваше напълно не на място. Сигурно имаше неонов надпис на челото „ченге“, защото жените бързо се отдръпваха от него и продавачката се опита да се скрие.
— Може ли да повикате управителя, ако обичате? — каза той на нещастното момиче, което не успя да изчезне навреме.
О, слава богу, ще го изведат оттук! Момичето веднага го поведе към дъното на магазина и почука на една врата без табела.
Госпожа Жизел Добчик го въведе в малкия си кабинет, претъпкан с кашони и шкафове с папки. От едната страна на масата, която служеше за бюро на госпожа Добчик, имаше метална каса, но не бе останало място за стол за посетители. Реакцията й към значката, която той й показа, беше нескрит интерес. После разбра, че е жена, която се смущава от много малко неща. Около четиридесет и пет годишна, много добре облечена, руса коса, лакирани в червено нокти, толкова дълги, че приличаха на щипци.
— Познато ли ви е това, госпожо? — попита той, като извади розовата рокля на Маргрета от куфарчето си. После и лилавата рокля на Фейт. — А това?
— Почти със сигурност са от „Тинкър Бел“ — отвърна тя и започна да опипва вътрешните шевове. Изведнъж се намръщи. — Етикетите ни са махнати, но ви уверявам, че са оригинални и са от нас. Имаме си специални трикове за разпознаване, скрити в шевовете.
— Сигурно не знаете кой ги е купил?
— Всеки би могъл да бъде, лейтенант. И двете са десети номер, това значи за момичета между десет и дванайсет години. След като минат дванайсет, започват да искат да приличат повече на Анет Фуничело, отколкото на феи. Винаги имаме по една от всеки номер и цвят на склад, но две — трудна работа. Моля, елате с мен.
Тя излезе от кабинета си и той я последва. Минаха през голям участък с блестящи празнични рокли, наредени на десетки стендове със закачалки. Кармайн разбра какво е имала предвид, когато каза, че е трудна работа да се намерят две от един размер. Имаше над две хиляди рокли в нюанси от бяло до тъмночервено, всичките обшити с кристали, перли или фалшиви опали.
— Шест размера за деца от три до дванайсет години, двайсет различни модела и двайсет различни цвята — обясни тя. — Прочути сме с тези рокли, продават се веднага, щом ги изложим. — И се засмя. — Не можем да си позволим да има две момичета с едни и същи рокли на едно и също парти. Да носиш „Тинкър Бел“ е знак за социален статус. Всяка майка и всяко дете от окръг Уестчестър ще ви го кажат. Марката е популярна и в Кънетикът, някои от клиентите ни пътуват от Феърфийлд и Личфийлд.
— Мога ли, след като си взема куфарчето и роклите, да ви поканя на обяд, госпожо Добчик? Или на кафе? Тук се чувствам като слон в стъкларски магазин, а и мога да ви разгоня клиентите.