Колекционерът на пеперуди
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Колекционерът на пеперуди». Краткое содержание книги:
Къщата не беше от нивото на смешната ферма на Марш Манор, имението напомняше за Кейп Код. Из него бяха разхвърляни половин дузина обитаеми сгради. Кармайн бе впечатлен да види колко много организация се изисква, за да се направи луксозен живота на двама души и няколко деца с излишни пари. Без съмнение семейство Чандра бяха наели управител, заместник-управител и иконом, както и цяла армия слуги с тюрбани. Цялата машина работеше толкова добре, че семейство Чандра никога не се замисляше какви усилия изисква това. Само щракваха с пръсти и получаваха веднага каквото искат.
— Ужасно неприятно — каза доктор Нур Чандра на Кармайн насред впечатляващата си библиотека, — но необходимо, лейтенант. „Хъг“ беше идеален за моите намерения, дори до… включително и Сесил.
— Тогава защо напускате? — попита Кармайн.
Чандра го погледна презрително.
— О, стига, нима не виждате, че „Хъг“ е вече минало? Робърт Смит няма да се върне, а ми казаха че и членовете на борда от семейство Парсън се опитват да се измъкнат от финансирането на института. Предпочитам да си тръгна сега, когато нещата са още неуточнени, отколкото да чакам и да се препъвам в трупове. Трябва да се махна, докато това чудовище все още убива, да изтрия всяко подозрение от себе си. Ако, разбира се, не го заловите, лейтенант.
— Това звучи разумно и логично, доктор Чандра, но аз подозирам, че истинската причина да се разбързате има нещо общо с маймуните ви. Шансът да ги вземете със себе си в сегашния хаос е много по-голям, отколкото когато семейство Парсън се разтревожи повече за ситуацията в „Хъг“, отколкото за завещанието. Вие всъщност си тръгвате с имущество на „Хъг“ на стойност близо милион долара, независимо какво пише в договора ви.
— О, много проницателно, лейтенант! — каза възхитен Чандра. — Точно затова напускам сега. Веднъж да си тръгна и да взема с мен моите макаци, мисията ще е изпълнена. Поправянето на този факт по-късно би било истински ад от юридическа и логистична гледна точка.
— Макаците още ли са в „Хъг“?
— Не, те са временно тук. Заедно със Сесил Потър.
— И кога заминавате за Масачузетс?
— Всичко вече е задвижено. Аз самият отивам в петък със съпругата си и децата. Сесил и макаците тръгват утре.
— Чух, че сте си купили хубава къща в покрайнините на Бостън.
— Да. Всъщност много прилича на тази.
Влезе Сурина Чандра, облечена в алено сари, украсено с бродерии от златни нишки. Ръцете, шията и косите й бяха обсипани с бижута. Зад нея вървяха две малки момиченца на около седем години. „Близначки“ — помисли си Кармайн, поразен от красотата им. Но възхищението изчезна веднага от погледа му, когато видя в какво са облечени. Еднакви дантелени рокли, покрити с кристали, с колосани поли и малки бухнали ръкави. И двете бяха в ефирен бледозелен цвят.
Представянето мина като на сън. Момичетата, Лейла и Нуру наистина се оказаха близначки. Сериозни дечица с огромни черни очи и коси, сплетени в дебели като корабни въжета плитки. Също като майка си миришеха на някакъв източен парфюм, който Кармайн не хареса. Беше с много мускус, тежък и тропически. На ушите им имаше диаманти, много по-красиви от кристалите по роклите.
— Много ми харесват роклите ви — направи комплимент на близначките, като се наведе до нивото на очите им, но без да ги приближава.
— Да, хубави са — каза майка им. — Трудно се намират такива детски рокли в Америка. Разбира се, те имат много дрехи, изпратени от Индия, но като видяхме тези, веднага ни харесаха.
— Ако въпросът ми не ви се стори груб, госпожо Чандра, бихте ли ми казали откъде купихте роклите?
— От търговски център недалеч от мястото, където ще живеем. Прекрасен магазин за малки момиченца, по-хубав от който и да било в Кънетикът.
— Можете ли да ми кажете къде е?
— О, боя се, че не. Всичките ми изглеждат еднакви, а и още не познавам района.
— А случайно да помните името му?
Тя се засмя и показа белите си зъби.
— Израснала съм с Д.М. Бари и Кенет Греъм, затова естествено, че мога. „Тинкър бел“.
Трите си тръгнаха, близначките му махнаха свенливо.
— Децата ми те харесват — каза Чандра.
Мило, но несъществено.
— Може ли да ползвам телефона ви, докторе?
— Разбира се, лейтенант. Ще ви оставя сам.
„Маниерите им бяха безупречни, дори моралът им да не беше“ — помисли си Кармайн. Докато набираше Марсиано, пръстът му трепереше.