Портата на дявола

– Няма нужда – каза Кърт. – Дай ми малко информация и ще изчезна на мига.

– Информацията не е безплатна – отвърна Йон. – При тази инфлация цената се качва с всеки ден. Но кажи ми какво търсиш и колко си готов да платиш.

– Длъжник си ми – каза Кърт. – Така ще сме квит.

– Нищо не ти дължа – заяви Йон. Кърт не се изненада.

– В такъв случай ти предлагам правото да запазиш репутацията си. Ти сам ще решиш колко струва тя.

– Репутацията ми? – попита Йон. – За какво говориш Остин? И казвай по-бързо, защото имам резервация.

Гърдите на Кърт се издуха, но той не помръдна.

– Говоря за последствията за теб, след като помета пода с твоите охранители и избия информацията от грамадната ти глава.

Той махна с ръка към залата.

– Представям си как ще се появиш после сред тези достопочтени люде.

Лицето на Йон изрази точно онова, на което Кърт се надяваше: гняв, но примесен със страх и пресметливост. Може би щеше да размисли. А после…

Йон си пое бързо дъх и нареди на охранителите:

– Този мъж е заплаха, заемете се с него!

Стената от самоански мускули пое към Кърт. Единият мъж удари юмрук в отворената си длан, а другият изви врат настрани и го изпука силно, ухилен до уши. Очевидно бяха готови за битка.

Кърт осъзна, че единственото му предимство засега е, че и двамата тръгнаха към него, само към него. Йон бе казал: „Този мъж е заплаха”, а не „Тези мъже…” Не беше разбрал, че Джо, издокаран така, има нещо общо с Кърт.

Кърт напипа чашата с кафе зад гърба си. Изчака двете горили да приближат на метър и нещо и я хвърли към тях.

Димящата гореща течност се разля по лицата им. Кафето не беше достатъчно горещо, за да нанесе поражения, но изненадата и болката ги накараха да извъртят глави и да затворят очи.

В този миг Кърт нападна, като снижи рамо и го заби в торса на единия, точно под гръдната кост. Имаше чувството, че се е ударил в дърво, само че мъжът политна назад, когато го връхлетя. Това беше страхотен номер, с който би се гордял всеки полузащитник от футболната лига. И двамата се стовариха върху една маса, строшиха я и паднаха на пода.

Джо вече се беше задействал. Скочи от мястото си, грабна столчето и удари с него другия бодигард по раменете. Мъжът се сви и замаяно заотстъпва. Джо го остави и се обърна да види дали Кърт има нужда от помощ.

Кърт беше върху бодигарда, който обаче не се предаваше. С полуотворени очи, той замахна и удари Кърт под брадичката. Ударът беше разтърсващ, но Кърт се съвзе и силно заби лакът между врата и рамото на мъжа.

Мъжът изви назад глава от болка и така разкри челюстта си за удар. Кърт с всичка сила му заби един десен прав. Уцели го в брадичката, главата на мъжа се килна настрани и той изгуби съзнание.

Всичко това се случи толкова бързо, че гостите на ресторанта имаха време единствено несръчно да се отдръпнат и да изохкат веднъж-дваж от ужас. Една двойка бе станала от масата си, но все още държаха чашите. Това не беше клуб, в който имаше нужда от биячи и никой не бе в състояние да изхвърли Кърт и Джо навън, макар че барманът вече се бе въоръжил с бейзболна бухалка.

Кърт се изправи бавно и тълпата започна да се поуспокоява. Някои дори като че ли съжалиха, че са пропуснали представлението.

Кърт се обърна към Йон, сам беше учуден колко добре мина всичко.

Йон отмести очи от него към Джо, а после към пребитите си охранители. Първо изглеждаше ужасен, после разочарован, накрая пак погледна Кърт, сви рамене и каза:

– Опала!

После, точно когато Кърт си мислеше, че Йон ще се предаде и ще започне да говори, той се изви като котка и хукна към вратата.