Капан за мишки

Стоп! Та това вече го имаше, имаше го… Лидия Смичкова, която живеела в една стая с Шляхтина, казала, че когато е боледувала, Лена е отивала да живее у приятелка, която се грижела за нея. Тази приятелка може да е била само Истомина. Но Истомина категорично отричаше да се е грижела за нея като за болен човек. Когато е живеела у нея, Шляхтина всяка сутрин е отивала на работа, а се е прибирала по различно време — ту вечер, ту късно през нощта, тоест водела е живот, далеч неприсъщ на болен човек. А и не се е оплаквала от нищо. Какво излиза? Излиза, че Шляхтина е вземала болнични, не е ходела на работа, но въпреки това е прекарвала някъде цели дни и е изглеждала напълно здрава. Може би именно това е тайната страна на нейното битие, заради която Генералната прокуратура толкова се е постарала? И въпросът не е в личността на убиеца (макар че и тя има значение), а все пак в личността на самата Шляхтина. Каква е била тя всъщност? Служителка на Комитета за държавна сигурност или на Главното разузнавателно управление, внедрена в сладкарската фабрика, за да изпълнява задачи от държавна важност? Или американска шпионка, внедрена също там и със същата цел? Дръжте ме, че ще падна от смях.

Какво тогава? Момиче „за специални интимни поръчки“, което е било викано или пращано при високопоставени чиновници? Виж, това е възможно. Но тогава…

Отново отворих папката и намерих извлечението от амбулаторния картон на Шляхтина, където подробно (че как иначе, нали трябва да демонстрират на всички, които се интересуват, колко често Елена е имала „главоболие“) се изброяваше кога, за колко и във връзка с какво заболяване са й били давани болнични. Диагнозата почти винаги беше еднаква: вегетативно-съдова дистония от хипертоничен тип, само на два пъти за осемте години, през които Шляхтина бе живяла в Москва, бяха й давали болнични във връзка с грип. При това и двата пъти бе боледувала от грип само по три дни, после се бе връщала на работа. Виж, от дистонията си бе боледувала солидно и с удоволствие, по десет-петнайсет дни. За какво е нужно момиче за интимни услуги за седмица и половина — две? За да го вземеш със себе си на почивка или в командировка. Но Шляхтина не е заминавала никъде, тя е продължавала да живее в Москва, нощувала е у Истомина. Освен това такова момиче може да се наеме, когато заминава съпругата и жадуващият нестандартни плътски наслади крупен ръководител остава в Москва сам. Това би обяснило факта, че Шляхтина не е напускала града, но по никакъв начин причината да не нощува при клиента си, а всеки път да се прибира при Истомина. Кога го е дарявала с ласки, ако не нощем? Денем, в работно време? Какво пък, и това се случва. Да речем, чиновникът не може да си заведе дама вкъщи, защото във входа има охрана, портиери и тем подобни зорки и бъбриви личности, а и той не може да нощува извън дома си, защото неявяването му вкъщи незабавно ще бъде забелязано. Той се среща с Шляхтина денем в някакво жилище. Съмнително, но възможно. Но защо тогава това не може да се прави редовно, а трябва непременно да се чака отсъствието на съпругата?