Знакът на Атина
- Автор: Риордан Рик
- Серия: The Heroes of Olympus #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 978-954-27-0866-7
- Переводчик: Александър Драганов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Знакът на Атина». Краткое содержание книги:
Тя описа случилото се в крепостта: гласа на Гея, паяците, Знака, който ги бе прогонил. Пайпър разбра, че на приятелката й не й е лесно да говори за това.
— Трябваше да съм до теб — каза Пърси и взе ръката на Анабет.
— Напротив — отвърна тя, — никой не бива да е до мен. Когато стигна Рим, ще трябва да продължа пътя си сама. Иначе Знакът няма да се появи. Ще трябва да го последвам до първоизточника.
Франк взе монетата от Лио и се загледа в совата.
— В злато и бяло е на гигантите гибелта, ще се спечели тя с мъка от коварна плетка. — Той погледна към Анабет. — Какво има… на края на пътя ти?
Джейсън се намеси, преди Анабет да бе успяла да отговори.
— Статуя — отвърна той, — статуя на Атина. Поне така мисля.
— Каза, че не знаеш — намръщи се Пайпър.
— Не знам. Но колкото повече мисля за това, толкова повече ми се струва, че има само един предмет, който може да отговаря на легендата. — Той се обърна към Анабет. — Съжалявам. Трябваше да ти кажа всичко, което съм чувал, много по-рано. Честно казано, бях уплашен. Но ако легендата е истина…
— Зная — отвърна Анабет, — аз също се сетих за какво става дума, Джейсън. И не те обвинявам. Но ако успеем да спасим статуята като екип от гърци и римляни… не виждате ли? Можем да затворим раната, предизвикала враждата между нашите два лагера.
— Чакай малко — каза Пайпър и даде знак за прекъсване. — За каква статуя става дума?
Анабет взе сребърната монета и я пъхна в джоба си.
— За Атина Партенос — каза тя, — най-известната гръцка статуя на всички времена. Била е висока 12 метра, покрита със злато и слонова кост. Стояла е в центъра на Партенона в Атина.
В кораба настъпи мълчание. Единствено вълните, миещи корпуса, нарушаваха тишината.
— Добре — каза Лио накрая, — какво е станало с нея?
— Изчезнала е — каза Анабет.
— Как може една дванайсетметрова статуя в Партенона просто да изчезне? — намръщи се Лио.
— Добър въпрос — отвърна Анабет. — Това е една от най-големите загадки в историята. Някои хора смятат, че статуята е била претопена за златото или унищожена от завоеватели. Атина е била опустошавана няколко пъти. Някои смятат, че статуята е била отнесена от…
— Римляните — довърши Джейсън. — Това е една от теориите, която пасва на легендата, която съм слушал в лагер „Юпитер“. За да пречупят духа на гърците, римляните отнесли Атина Партенос, когато завладели града, кръстен на богинята. Скрили я в подземията на Рим. Римските герои се заклели, че тя повече никога няма да види светлината на деня. Буквално откраднали Атина, понеже била символ на гръцката военна мощ. Тя станала Минерва, една много по-послушна богиня.
— И оттогава насам децата на Атина издирват статуята — обясни Анабет. — Повечето дори не са чували тази легенда, но от всяко поколение свои деца богинята избира няколко героя, които трябва да последват Знака. Те получават монетата и тръгват по вълшебната диря, която трябва да ги изведе до статуята… с надеждата един ден да си върнат Атина Партенос.
Пайпър погледна смаяно към двамата — Анабет и Джейсън. Говореха като съотборници, без да се обвиняват или обиждат. Двамата никога не си бяха имали доверие. Пайпър бе достатъчно близка с тях, за да го знае. Сега обаче, щом обсъждаха толкова голям проблем с такова спокойствие — проблемът, който бе в основата на враждата между Гърция и Рим, — може би имаше надежда за двата лагера.
Пърси, изглежда, бе стигнал до същото заключение, ако се съдеше по изненадата, изписана на лицето му.
— Значи ние… имам предвид, ти… трябва да намериш статуята. Какво ще правим после с нея? Можем ли да я помръднем?
— Не знам — призна Анабет, — но ако успеем да я спасим, двата лагера вероятно ще се обединят. Това ще излекува мама от омразата, която изпитва, от противоречието на двата й аспекта. А може би… може би статуята има и някаква сила. Нещо, което може да ни помогне срещу гигантите.
Пайпър погледна Анабет с уважение, започнала да разбира огромната отговорност, паднала върху плещите на приятелката й.
А Анабет смяташе да я носи сама.
— Това може да промени всичко — каза Пайпър. — Хиляди години на войни могат да останат в миналото. Това може да е ключът към победата над Гея. Ако обаче не можем да ти помогнем… — Тя не довърши, но въпросът остана да виси във въздуха. Можеше ли статуята изобщо да бъде спасена?