Обединени от божества

— И ти — добави старецът.

Сърцето на Миранда подскочи при тези думи.

— Не е възможно! Няма как да бъда Избрана! — ужасено изрече момичето.

— Душата ти е чиста… — поде той.

— Но произходът ми не е божествен. Родителите ми бяха обикновени хора. Смъртни.

— Не е нужно да си родена от божества, за да имаш божествен произход. Съществуването ти в този свят трябва да е дело на божествената воля — разясни той.

— Тогава как? Как е възможно да съм божествено дело?

— Не съм сигурен, че действително би искала да узнаеш. Отговорът не е толкова… вдъхновяващ — предупреди Орийч.

— Кажи ми — настояваше Миранда.

Той отново въздъхна.

— Боговете са много неща. Могъщи, мъдри, но повече от всичко са нетърпеливи за промяна. Затова се интересуват разпалено от смъртните. Един ден родителите ти привлякоха интереса на две от божествата. Въпросните божества спореха дали любовта произтича от тялото, или от ума. Бе сключен облог и когато стана ясно, че въпреки разделящата ги война, родителите ти все още продължаваха да се обичат, наместо да изгуби облога, по-безскрупулното от божествата предпочете… да наклони везните в своя полза. Не мога да бъда конкретен и същевременно дискретен, но е достатъчно да кажа, че физическият аспект на съответната емоция бе демонстриран непогрешимо при следващото посещение на баща ти. Ти бе родена девет месеца по-късно.

— Родена съм заради божествена измама в облог? — невярващо изрече девойката.

— В известен смисъл — извинително каза той. — Именно по тази причина до съвсем скоро възможността да заемеш мястото на сразен Избран не бе обмисляна. Божествените обстоятелства около раждането ти бяха скрити дори и от останалите богове, за да не се разчуе измяната.

Миранда прогони абсурдната мисъл от ума си.

— Не бях родена с белега — каза тя, протягайки лявата си длан.

На мястото на тънката бяла линия и върха, оставени от меча преди месеци, дланта й бе покрита с черен белег. По рождение.

— Това не е аспект на тялото. Белегът е аспект на душата. Появява се в момента на зараждане, в момента, в който бъдеш посочена. При повечето Избрани този момент настъпва едновременно с раждането. В твоя случай бе мигът, в който докосна дръжката на меча.

Откритият от теб мечоносец трябваше да бъде един от Избраните. Казваше се Раса. Когато бе сразен, духът му остана в меча. Когато ти докосна оръжието, душата ти му бе разкрита. И той те избра да заемеш мястото му. Така протече зараждането. При останалите може да е протекло по различен начин. Може би тихомълком, може би придружено от драстична промяна на тяло и съзнание — обясни старецът.

— Но… дори и ако аз също съм Избрана, все още сме четирима. Не трябва ли да се съберат и петимата Избрани?

— Това е едно от множеството недоразумения, които носиш. Свръхсъсредоточието представляваше нещо много повече от пет определени същества, намиращи се в определен радиус по същото време. Да, срещала си и последния Избран, но отсъствието на въпросното същество не означава, че решението не може да бъде взето. Но _си_ разбрала правилно последиците на Свръхсъсредоточието. От този момент нататък не може да има замени. Ако се случи фаталното или някакво предателство, не ще изникне нов Избран. Изключително важно е целостта на групата да се запази. Всеки ден пътят към победата се затваря завинаги. Всеки от вас има роля, която трябва да изпълни.