Обединени от божества

Миранда се мъчеше да приеме чутото. Прекратяването на войната бе най-важното нещо за нея. Бе й се струвало като най-неотменимата задача на света. Сега, след като знаеше истината, предишното значение стана някак безлично. Невъзможно бе да проумее всичко наведнъж.

— Съжалявам, че това трябваше да бъде стоварено върху раменете ти. Тежестта не бе предназначена за теб, но искам да знаеш, че прие предизвикателството далеч по-добре, отколкото можехме да се надяваме.

Девойката бавно поклати глава.

— Как може да казваш това? Толкова често бях на косъм от смъртта. Отново и отново бях залавяна. Дори не можах да спася живота на Мин! Как бих могла да бъда една от Избраните? — викна тя.

— Знай това. Искрата у теб е божествена. Всяко твое дело е проява на божествена воля. Запомни го. Почти е време да се върнеш към задачата си. Ако имаш още въпроси, ще се постарая да отговоря на онези, на които мога. Не забравяй, че не ми е разрешено да отговарям на въпроси, които биха те отклонили от призванието ти.

— Какво стана с другите? С останалите Избрани? — запита Миранда.

— Лейн и Етер се запазиха, знаеш какво се случи с Раса. Останалите попаднаха в ръцете на д'кароните. Съдбите им е по-добре да останат неназовани.

— Пророчеството казва толкова много неща… дори чух, че петима ще влязат в последното сражение… но че само четирима ще напуснат. Това истина ли е? Един от Избраните е обречен, ако искаме да успеем?

— Пророчеството… нека ти кажа нещо за пророчествата, Миранда. Не изготвяме план за всеки поотделно. Сами оформяте живота си. Аз и останалите като мен не се опитваме да запазим път, който сме избрали за вас. Вие сами избирате пътя си. Нашата задача се свежда до това да се уверим, че пътят е чист. Когато някой пророк поглежда напред или запитва духовете — и говори за трагедия, която трябва да предотвратиш, или за грешка, която да отбегнеш, помни, че твоите решения са те отвели там. Да се довериш нему означава да изгубиш доверие на себе си, да размишляваш над случилото се, преди да се е случило. Живей живота си сега. Бъдещето ще дойде така или иначе.

— Не отговори на въпроса ми — каза момичето.

— Бъдещето не трябва да бъде узнавано.

— А миналото? Баща ми… как умря, кога умря? — поинтересува се Миранда.

— Мога да ти кажа за миналото. Мога да ти кажа за настоящето. Но не и това. От днес всяко твое решение ще има последици. Днес направи избор, който заплете нова нишка.

В мига, в който тези думи се отрониха от устата му, покоят около нея започна да потръпва, леденият бриз започна да става доловим, а болката в рамото й изникна отново.

— Престъпих правомощията си. Върни се към делото си, Миранда. Погрижи се за приятелите си.