![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— Бих искал да кажа, че мога да ви платя — заяви Риг. — Но ако Агия Сесамин е права, след като ме припозна като свой син, то цялото ми досегашно имущество е конфискувано и нямам друг избор, освен да се оставя на вашето благоволение.
— Ще откриеш, че аз съм твой истински приятел във всичко, какъвто съм бил и на майка ти.
— Значи наистина сте храбър мъж, защото мнозина не одобряват това, че сте приютили проклетото тиранско семейство, потискало Света сред Стените толкова поколения наред — рече Риг. — Сигурно мнозина, са недоволни, че към кралското семейство се е прибавил и мъж, който не е притрябвал на никого.
Неколцина хлъцнаха — макар Риг да остана доволен, че майка му не беше сред хората, които разкриват чувствата си толкова непосредствено. Той се обърна към зяпачите — те, доколкото преценяваше, сигурно бяха прислуга, гости, враждебни граждани или самият Революционен съвет, и продължи:
— Мислите ли, че ще се преструвам, че не знам онова, което всички знаят? Аз бях невеж — мъжът, който ме отгледа, ме държеше в неведение, за да нямам никаква представа допреди няколко седмици, че бих могъл да имам каквато и да било връзка с кралското семейство. Но много неща ми бяха обяснени и знам, че моето съществуване е неудобно за всички. Включително за мен самия.
— Неудобно или не, твоето съществуване ми носи единствено радост — рече майка му.
— Цял живот съм мечтал да имам майка — отвърна й Риг. — Но тъй като съм възпитан като добър гражданин на републиката, никога не съм мечтал за кралица. Дано ми простиш, че се надявам да спечеля обичта на майката, и за мен „онази, която би могла да е императрица“ никак не е важна.
— Добре казано — отбеляза домакинът. — Защото, разбира се, идеята за „кралски произход“ е просто въпрос на генеалогия. В целия град няма и един човек, който да не е благодарен за управлението на Революционния съвет, вместо на случаен потомък на един конкретен род.
Риг се възхити на това как се подмазваше мъжът. Угодническата му подлизурска реч за Революционния съвет бе предназначена или да увери неговите господари във верността му, или да прикрие истинската му вярност под пласт от лъжи. И в двата случая тя беше толкова ненадминато пресилена, та Риг реши, че намерението на мъжа е никой да не му повярва.
Но пък винаги съществуваше и възможността човекът да е просто идиот и да няма представа как звучат думите му.
— Вижте му косата — обади се един от зяпачите.
— И богатите му дрехи — додаде друг.
Риг се обърна към онзи, който говореше за дрехи.
— Това са някои от хубавите дрехи, които си купих, когато си мислех, че оставените ми от моя баща пари са си мои и мога да ги харча. Те бяха конфискувани от генерал Гражданин при ареста ми и той ми позволи да ги облека само защото ми стават, а трябваше да съм чист за пътуването със стола носилка, с който ме внесоха в града. Но ако ти имаш нужда от тях, приятелю, с радост ще се откажа от тях и ще нося онова, което някой би могъл да ми даде заради приличието.
В отговор се дочу само измърморване.
— Не ни разправяй, че не си бил обучен да играеш тази роля — обади се един по-възрастен мъж.
— Бях обучен от Баща си — защото аз го мислех за свой баща — да играя много роли.
— Актьор? — попита жлъчно старецът.
— Да, и то най-долнопробен — отвърна Риг. — Политик.
Сега хълцанията бяха шумни, а сред тях се чуха и няколко потиснати изблици на кикот.
— Вие сте секретарят на Народния революционен съвет, нали, господине? — попита Риг. — Поне така предполагам.
Всеки ученик знаеше, че секретарят на Съвета всъщност го ръководи, но в това правителство, в което всичко беше наопаки, колкото по-висок и могъщ беше постът, толкова по-раболепно беше названието му. Бащата беше изтъкнал, че в такива случаи смисълът на думите напълно се променя, докато „секретар“ не се превърне в новата дума, означаваща „диктатор“, „крал“ или „император“.