![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
— Ние ще се погрижим да нахраним момчето, господине — рече готвачът на Флакомо. — А някой от помощниците може да му покаже стаята. Всички знаем коя е приготвена за него.
— Стая? — попита Риг. — За мен? След дългото пътуване това ще ми дойде чудесно. Да, скоро ще отида там. Нямам нужда от кой знае каква вечеря, малко хляб и добре узряло сирене ми стигат и ще си легна веднага щом изрежем сърцевината на тези ябълки за сладкишите.
Но въпреки тези думи Риг не смяташе да влиза в никакви специално приготвени стаи. Ако му бяха заложили капани, те щяха да са там. Най-добрата му защита би била да отиде някъде, където никой няма да очаква той да спи, на място, където ще има възможно най-много свидетели.
— И ще оставиш майка си да чака, за да поговори с теб? — попита Флакомо.
— Но тук има столче, виждате ли? — посочи Риг. — Надявам се майка ми да седне тук да поговори с мен, докато аз изрязвам ябълките.
Това предложение доста разтревожи останалата прислуга, ала Риг огледа всички с весела усмивка.
— Какво, да не би работата на майка ми да я задържа другаде в домакинството? Тогава всички ние можем да я опознаем заедно!
— Боя се, че нашата любима госпожа Агия не може да помага в кухнята, както предполагаш — обясни Флакомо. — По закон тя не бива да докосва никакво хладно оръжие, пък било то и кухненски нож за белене.
Риг вдигна прибора си за изрязване.
— Но това не е нож — възрази той.
— Ти го забиваш в плода, момчето ми — отвърна Флакомо. — И това в очите на закона го превръща в кама.
— Действително, той би бил жестоко оръжие — разсмя се Риг. — Чудовищно! Представете си, да ви надупчат до смърт! — и той притисна прибора до гърдите си. — Каква сила ще е нужна да го забиеш между ребрата!
Някои прислужници се разсмяха, въпреки че се мъчеха да запазят сериозен вид.
Още един анекдот, който щеше да плъзне из града до сутринта.
— Майко, толкова късно е вече. Моля те да си легнеш и да се наспиш добре, за да можем утре да поговорим. Аз се наспах добре на гемията и в стола носилка. И двете возеха толкова плавно.
Вярно беше, че по това време на нощта Риг обикновено беше буден, и това бе една от причините да се научи да спи на борда по такова странно време: за да не бъде безпомощен и в безсъзнание по предвидимото време.
Флакомо и майка му поостанаха още. Личеше си, че майка му би седнала да поговорят дори и пред останалите работници в кухнята, ако Флакомо не се бе наложил.
— Брей, брей — рече той най-сетне. — Няма съмнение, че ти си непредвидим младеж, господарю Риг!
— Наистина ли? В село Водопаден брод ме мислеха за доста тъпичък, никога не съм вършил нищо необикновено.
— Трудно ми е да го повярвам — заяви Флакомо.
— О, сигурен съм, че всичките ни селски обичаи ще ви се сторят непредвидим, господине, там, нагоре по реката, животът е толкова различен! Например, когато селяните се събират да режат плодове и зеленчуци, винаги се пее. Но очевидно никой в тази кухня не знае нито една песен!
— О, знаем песни, млади господине — обади се една старица.
— Тъй страшни и жални песни ний знаем, че да ви се накъдри косата — издекламира друг.
Риг разпозна старата песен и отговори с втория стих:
— А с песен любовна прекрасната дама ще ви падне в краката!
Прислужниците се разсмяха одобрително.
— Значи песните са едни и същи и нагоре, и надолу по реката! — провикна се Риг. — Е, хайде да довършим тая и да изпеем още две-три, ала да се трудим здраво и да пеем тихо, че да не се ядосва господарят, задето вдигаме такъв шум по време на работа.
Флакомо вдигна ръце във въздуха и излезе от кухнята. Едва сега Риг си позволи да погледне прямо майка си. Тя също го погледна. Той забеляза как на устните й заигра призрачна усмивка, а после тя се обърна и последва Флакомо навън.
След като купчината ябълки свърши и момчето, което може би бе спасил от позор, го дари с благодарна усмивка, Риг лакомо излапа хляба и сиренето. За пиене имаше само вода. Хлябът беше по-мек от самуните от едро смляно брашно, които Нокс им слагаше, тръгнеха ли с Бащата из пустошта да залагат капани, но това означаваше само, че за да се наяде, беше нужно по-голямо количество. Ала сиренето беше много добро, макар и от вид, който Риг никога досега не беше вкусвал.
— Благодаря ви за храната — рече той на жената, която му я беше поднесла. — Ял съм най-хубавите хляб и сирене в О, град, известен по реката с изискания си вкус, честно мога да кажа, че прислугата в този чудесен дом се храни по-добре от благородниците в О!