Следотърсачът [Pathfinder - bg]

Глава 14

Домът на Флакомо

— Попаднахме в засечка — рече заменимият. — Опитвахме се да избегнем това, защото не знаехме какво ще ни се случи, ако попаднем в засечка. Повечето компютри предвиждаха, че корабът ще бъде разрязан на части или унищожен.

Рам преглеждаше всички данни, постъпващи от всяка част на кораба.

— Но не бяхме нито разрязани, нито унищожени. Останали сме невредими.

— Повече от невредими — уточни заменимият.

— Как можеш да бъдеш повече от невредим? — попита Рам.

— Има още осемнайсет копия на нашия кораб, преминали през гънката, освен нас самите.

Рам се опита да си представи това, за което говореше заменимият.

— Но те не заемат едно и също пространство по едно и също време.

— Квантуваната природа на нашето преминаване през гънката е пуснала всичките деветнайсет варианта на колонизаторския кораб на редовни интервали. Разделени сме един от друг с около четири секунди, което ни държи на безопасно разстояние, стига всички да се въздържаме от големи скорости и генериране на полета, които биха се врязали в друг кораб.

— И на всеки кораб има твой вариант, който говори на мой вариант? — попита Рам.

— Всички заменими докладваха, че всички Рам Одиновци са изпаднали в безсъзнание точно в един и същи момент. Всички ние сме ви поставили в едно и също положение, вързали сме ви и сме чакали да се свестите, за да ни кажете какво да правим. Всеки от нас говори на своя Рам Один и произнася едни и същи думи по едно и също време.

— Ама че гад е време-пространството! — възкликна Рам.

— Отбелязано — отвърна заменимият. — Деветнайсет пъти.

— Ако всички мъже казват едни и същи неща по едно и също време, бих казал, че съществува известен излишък — рече Рам.

— Това не вреди.

— Но в някакъв момент един от нас ще направи нещо по-различно и ще се отделим един от друг.

— Както всички вие казвате точно в този момент — отбеляза заменимият.

— А когато се отделим, за заменимите и за корабните компютри на всички кораби ще е невъзможно да определят на кой вариант на Рам Один да се подчиняват — рече Рам. — Затова заповядвам на теб и на всички останали заменими незабавно да убият всички копия на Рам освен мен.

Кралицата — неговата майка, го измъкна от стола носилка и го накара да застане на гладката каменна настилка в градинския двор.

— Моето прекрасно момче! — възкликна тя, като отстъпи назад и го изгледа от глава до пети.

— И по-хубав съм бил — отвърна той, защото му беше много странно да го наричат „прекрасен“. Никой не го беше наричал прекрасен, та дори и хубав. В О се възхищаваха на дрехите и на парите му.

Тя протегна ръце, прегърна го и го притисна.