![Следотърсачът [Pathfinder - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/9/7/2/sledotrsacht-pathfinder-bg-download.jpg)
Следотърсачът [Pathfinder - bg]
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Следотърсачът [Pathfinder - bg]». Краткое содержание книги:
Риг напълно осъзнаваше странната картина, която рисуваше в мислите на всекиго тук. Възмутителна прямота, грубите обноски от живота му в гората и това, че не смята черната работа за недостойна — разказите за всичко това щяха незабавно да плъзнат из града. Въпреки настояванията на Съвета никой да не разказва за пристигането на това предполагаемо момче от кралското семейство, той се бе държал така, че никой не би устоял да не разкаже.
По същество бе подкупил прислугата и гостите с валута, далеч по-добра от парите. Беше поверил за издаване възхитително скандални тайни. Нищо не печелеше по-голям престиж от познаването на най-съкровените тайни на най-високопоставените и малцина биха устояли да не кажат на никого. Всеки от тях щеше да го разкаже на други и до сутринта вече хиляди щяха да са го чули. Колкото повече хора в града знаеха за него и колкото повече му симпатизираха, харесваха го и се забавляваха с разказите за неговите лудории, в толкова по-голяма безопасност щеше да бъде, защото хората щяха да наблюдават внимателно как се отнасят към него. И ако Умбо и Самуна успееха да стигнат в Ареса Сесамо, историите щяха да им съобщят къде се намира той.
Забелязваше, че майка му не одобрява стореното от него. Но това не беше за учудване — доколкото знаеше, тя искаше той да умре и се беше надявала Съветът да свърши тази работа вместо нея, което сега щеше да е една идея по-малко вероятно. И Флакомо не беше особено доволен. Повечето гости вероятно са били убедени, че той наистина е приятел на кралското семейство и го подслонява с голям риск за себе си. А сега имаха основания да вярват, че изобщо не е кралски приятел, а по-скоро е надзирател.
Ала най-важна беше реакцията на Ербалд. Майката поведе Риг към къщата, като настояваше, че е време милият й син да хапне с нея за пръв път, откакто са й го откраднали. Тогава Ербалд обяви, че тръгва, а после обгърна с ръка раменете на момчето.
— Повърви с мен до вратата, млади Риг — рече високо.
Риг тръгна с него към портата, която излизаше на улицата.
— Добре изиграно за аматьор — рече тихо Ербалд.
— Игра ли е имало? — попита любезно Риг. — Не видях никой да се забавлява.
— Преходната популярност ще те опази засега, но на подкрепата на народа никога не може да се разчита. Щом се разнесе мълва, която те представя в съвсем различна светлина — особено ако е вярна — ще те разкъсат на парченца с големината на катерици.
И с тези думи Ербалд тръгна към града и остави Риг на портата, която отново се затвори.
В кухнята Риг умишлено веднага седна при прислужниците, които приготвяха храната за следващия ден. Нищо не знаеше за изисканото готварство — хлябът и другите тестени изделия за него граничеха с магия, въпреки че Бащата беше обяснил за маята — ала знаеше как да реже моркови, да бели картофи, да изрязва сърцевината на ябълки или да вади костилките на праскови за утрешните ястия и сладкиши. И затова, още преди Флакомо да е дал нареждания на главния готвач от сутрешната смяна как трябва да се държи с него, той вече беше хванал ножа и седеше до младия прислужник, който бе най-много изостанал и имаше нужда от помощ, за да навакса с работата.
— Това не е работа за син на кралско семейство — отбеляза Флакомо.
Риг незабавно впери в него слисан поглед.
— Ако съществуваше кралско семейство, господине, вие несъмнено щяхте да сте прав. Но такова семейство няма и затова няма и такъв син. Има работа за вършене и аз я върша.
Той се обърна към главния готвач:
— Недостатъчно добре ли я върша, господине?
— Много добре се справяте, господине — отвърна главният готвач, — но не ви подобава да наричате мен „господин“.
— Не сте ли по-възрастен от мен? Моят баща ме е учил да се обръщам към по-възрастните от мен с „господине“ и „госпожо“ в знак на почит към мъдростта и късмета да доживеят до такава възраст.
— Мъдрост и късмет — разсмя се Флакомо, все едно това беше шега. — Само едно момче може да си мисли, че ние, старците, имаме късмет с нашите скърцащи стави, оредяваща коса и лошо храносмилане.
— Аз бих се смятал за голям късметлия и голям мъдрец, господине, ако доживея ставите ми да заскърцат, косата ми да оредее, а стомахът да ме държи буден нощем.
Флакомо отново се разсмя, сякаш и това беше казано на шега. Но Риг забеляза — с периферното си зрение, защото не я поглеждаше пряко — че майка му едва забележимо кимна. Възможно ли беше вече да е разбрала играта му и да одобрява как я играе?