Следотърсачът [Pathfinder - bg]

Съществуваха и други възможности, ни повече, ни по-малко изсмукани от пръстите от тези, очевидните. Гражданин можеше наистина да е роялист и да подкрепя мъжете, ала партията му да не е готова да се възползва от съществуването на Риг и затова той да е в пълна безопасност и да бъде доставен на Революционния съвет при обстоятелства, които биха направили убийството му трудно или невъзможно. Имаше вероятност кралското семейство да разполага с по-голямо влияние, отколкото изглеждаше, а собствената му майка да желае той да бъде убит — ако наистина беше вярна на решението на баба си да избие всички мъже от кралско потекло, то докарването на Риг в Ареса Сесамо би могло да е толкова противно за нея, че да се опита да го убие още в мига на срещата им. Толкова много сценарии се разиграваха в ума му, че той нямаше друг избор, освен да зареже всичките възможно най-скоро. „Ще узная каквото узная, когато го узная — повтаряше си отново и отново. — С фактите, които разполагам, съм в състояние да предскажа бъдещето и затова не мога да се подготвя по-добре, отколкото ме е подготвил Баща ми, за да разговарям с властта и да проумея как се води политиката“.

Което винаги и неизменно го връщаше към Бащата, единствения човек, единствената тема, мисълта за която му бе непоносима.

Бащата го беше излъгал. Във всичко, на което го беше учил, което му беше казвал, разказвал и намеквал, се съдържаше дълбока и трайна лъжа, или поне такова огромно укриване на сведения, че бе равносилно на лъжа.

„Той никога не ми е казвал кой съм аз или как съм заживял с него. Остави ме да мисля, че е истинският ми баща, и никога не ми разкри истината, за да ме поправи. И макар да ме научи на многобройни умения, които са ми полезни, ме е оставил сляп за толкова много други неща, че се сблъсках с напълно неведоми опасности и сега не разполагам с достатъчно сведения, за да зная какво да правя“. Подобни мисли нахлуваха в ума на Риг, а после той се разсейваше. Някоя диря, преминаваща през каютата… Някакъв звук навън… Някоя заблудена негова мисъл, гладен спазъм или внезапна болка или трепет. Каквото и да е, само и само да не продължава да мисли за Бащата и ужасното невежество — истинското наследство, което бе получил от него. Искаше изобщо да престане да мисли за този мъж като за Баща си. Истинският му баща беше мъж на име Кносо Сисамик, вече мъртъв, и се мълвеше, че е умрял край Стената — може би дори се бе опитвал да мине през нея. Какъв забележителен — или безумен — човек! Всички знаеха, че никое живо същество не може да премине през Стената. „Такъв е бил баща ми, човекът, от който произлиза мъжествената част на моята душа. Трябва да науча какъв е бил, защото като изучавам него, ще опозная и себе си. Дали той е могъл да вижда дирите? Дали съм наследил това от него?“