Следотърсачът [Pathfinder - bg]

И реши да рискува още веднъж.

— Не е възможно например нашият щедър домакин да приюти кралското семейство без съгласието на Съвета, което означава, че той работи за господин Ербалд. А тъй като ние знаем, че Съветът никога не би позволил друга наследствена управляваща фамилия да се издигне на власт и да замени древната кръв на нашия род, това, че бащата на Ербалд, Урбен, е бил секретар преди него и ги делят само трите години управление на добросърдечния Чарос, е просто доказателство, че големите дарби на бащата са наследени от сина. Само глупак би предположил, че подобни дарби е лесно да се заменят.

Риг забеляза, че неколцина от хората вече се измъкваха от страх да не би Ербалд да разбере, че са били тук и са чули възмутителните му обидни (и точни) думи. Той виждаше дирите им и реши при първа възможност да провери къде са отишли, защото това вероятно бяха хора, които вече са наясно, че властите им нямат доверие. Сред тях най-вероятно можеше да намери приятели, ако това изобщо беше възможно. Почувства, че рискът да говори така си е струвал, защото всеки ученик знаеше, че официалният дух на Революцията беше „да говорим истината на властите“, и затова нищо от казаното от него не би могло да се използва като повод за съдебен процес. Всъщност съвсем умишлено все повече ги затрудняваше да се отърват от него тихомълком, понеже, след като бе доказал склонността си да говори неща, които никой не смееше да произнася на глас, Съветът щеше да се побои да позволи на хората да го слушат какво говори на публичен процес.

Режимът, който се увива със знамето на истината, най-много се бои от истината. А и освен това Риг страшно се забавляваше. Неговият Баща му бе осигурил инструментите за политически маневри и познанията за това как се използват и тъй като нямаше представа защо живее, нито пък желание да обслужва нечии чужди планове, защо да не си угоди, като го удари на малко хулиганство, та дори и това да го вкара в гроба?

— Тази градина е толкова прелестна! — отбеляза той. — А и домът, който я заобикаля, е необикновено хубав. Учудвам се, че Съветът е могъл да остави такава къща в ръцете на един-единствен човек, когато толкова хора тънат в бедност. Как се казвате, господин домакин? Искам да зная на кого Съветът е поверил попечителството над такова голямо обществено съкровище.

Лицето на домакина се зачерви и той се поклони леко.

— Имам честта да нося името Флакомо.

— Скъпи ми приятелю Флакомо, може ли да влезем вътре? Боя се, че комарите на Ареса Сесамо ме опитаха и откриха, че съм твърде вкусен.

— Тази делта е такова блато! — рече сърдечно Флакомо. — Боя се, че ние, дето живеем тук, сме свикнали по всяко време да имаме по половин дузина ухапвания и да ни сърби. Моля ви, последвайте ме в кухнята. Обзалагам се, че бихте могли да измолите от готвача да ви даде някой и друг залък.

— С удоволствие ще му помогна в кухнята, за да си спечеля прехраната, стига да дадете съгласието си, господин Флакомо. Бива си ме в готвенето, особено ако варите яхния от дивеч с много подправки.