Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Аз те виждам с очите на майка, която дълго време те е мислела за мъртъв.

— Наистина ли, майко? — попита Риг тихо. — За мъртъв ли ме мислеше?

Това не беше само личен въпрос, а и политически, и исторически. Ако го е мислела за мъртъв, това означаваше, че не тя е уредила да бъде отнесен на безопасно място. Освен това означаваше и че не е бил отвлечен — защото ако беше така, тя спокойно би могла да предполага, че е жив и някой друг го подготвя да стане крал. Щом тя го е мислела за мъртъв, значи или похитителите са я заблудили — жестоко писмо, животинска кръв, размазана наоколо, някакви други улики — или самата тя го бе изпратила с намерението да го убият.

В края на краищата, имаше прецеденти в семейството. Майките в този род невинаги бяха мили със синовете си.

— Не бъди недискретен — измърмори тя в косата му.

Посланието й беше достатъчно ясно — това не беше лична, а публична среща. Каквото и да му кажеше, то щеше да бъде определяно не от простата истина, а от онова, което тя искаше зяпачите да чуят и да повярват. Затова той нямаше да научи нищо нито за своето, нито за нейното минало, но щеше да разбере какво става в настоящето.

Тъй като залогът беше и собственото му бъдеще, не му бе нужно предупреждение, за да внимава. Същевременно нямаше и представа какво смята тя за недискретно. Затова може би го молеше да не казва нищо. Риг можеше да изчака. Междувременно усети тръпка на жалост към нея — жена, която, дори и като посреща отдавна изгубения си син, пак трябва да внимава за всяка дума, която произнася, за всеки жест, за всяко действие, за всяко решение. Пленница заради греховете на предците си, тя мислеше като затворник, живеещ в ужас от пазачите си. Всеки беше доносник. А дали беше вярно? Имаше ли в нейния кръг хора, на които би могла да се довери? Щом тя отпусна прегръдката, Риг се отдръпна, огледа се и видя, че в двора имаше поне двайсетина души, а зад него — вероятно още повече. Това бе държавно събитие, разбира се. Императрица Агия Сесамин бе решила да потвърди неговата самоличност като принц от кралското семейство още преди да има възможност да го види на дневна светлина — това бе политическо решение, което вероятно беше взела, след като бе изслушала вестоносците на генерал Гражданин. Ако Гражданин беше приятел на кралското семейство, това обясняваше самотното затворничество на Риг и букаите и веригите, с които го оковаха по време на пътуването му с торба на главата през града, след като слезе от гемията. Трябваше да се разиграе голямо театро: колко сурово се бе отнесъл Гражданин с новооткрития кралски син. Също както Агия Сесамин трябваше да изиграе театрото с топлата прегръдка, та дори и тайното желание на сърцето й да бе да го убият веднага, ако това не я застрашава с нищо, за да запази закона за наследяването на престола по женска линия на своята баба Аптика.