Следотърсачът [Pathfinder - bg]

— Не и ако избереш най-дълбоката и най-стара пряспа — тя запазва формата си нощ след нощ, а когато аз зарежа бърлогата, я използват дребни животинчета, които никога не са спали в такъв прекрасен дворец. Тук може да сте на север, ала докато не презимувате във високите планини, не знаете какво е сняг.

И щом го каза, той се обърна и тръгна с Дългия, който го изведе в трапезарията и го поведе по коридорите на къщата. Риг го караше да се бави, като го разпитваше каква е всяка по-голяма стая и накъде води всяка врата, и както го бе учил Бащата, чертаеше наум карта. По размерите на стаите забеляза, че тук-там те не съвпадаха добре. И щом разбра, че трябва да ги търси, той бързо откри тайните коридори, вградени между тях, защото виждаше дирите на хората, които са ги използвали. Следите нямаше да му покажат как да отвори тайните врати, но съвсем лесно можеше да види къде се намират. Къщата представляваше лабиринт: стълбища и коридори за прислугата, които бяха най-натоварени откъм движение; откритите коридори — единствените, които виждаха по-високопоставените обитатели и гости; и тайните коридори, по които рядко минаваше някой, ала пронизваха цялата къща. Надали имаше стая, която да няма поне един таен вход. Но Риг не изследваше само стаите. Бе видял достатъчно от дирята на майка си, за да може да разпознае къде се е движила тя, и много бързо научи кои стаи обитава и в кои влиза рядко. Нейната диря минаваше само през един таен коридор, и то толкова малко пъти, че се брояха на пръсти. Дали беше така, защото тя знаеше само за него, или защото не смееше често да се крие от хорските очи, да не би някой да помисли, че е избягала? Онова, което изненада Риг, беше, че дирята на Флакомо не можеше да се открие в нито един от тайните коридори. Възможно ли беше той да познава къщата дори по-малко и от майка му?

При първа възможност Риг щеше да проследи по-старите дири и да се опита да намери своята собствена, преди да го отвлекат като бебе. Щеше да е интересно да разбере кой го е отнесъл и по какъв път бе минал. А после осъзна, че по всяка вероятност семейството му не е живяло в тази къща, когато се е родил. Без съмнение, за да се поддържа преструвката, че не притежава нищо и никъде не е на мястото си, кралското семейство е било местено от къща в къща. Е, имаше много време, за да издири следата си — щеше да е достатъчно лесно, след като си спечелеше известна свобода.

Те стигнаха до вратата на една прекомерно голяма спалня. Леглото вътре приличаше на крепост — толкова високо и оградено с колони, балдахини и завеси беше. В подножието му имаше дори стъпалце, за да може Риг да се покачи на него.

Той стоеше на вратата и го зяпаше възхитено, за да угоди на Дългия, а всъщност оглеждаше стаята за най-пресните дири. Никой не се криеше вътре — това щеше твърде да бие на очи. Но някой се беше пъхал под леглото само преди час-два и беше останал за малко там. Бяха му заложили капан и когато Риг забеляза тънките дири на шест акси — най-отровния вид гущери, известен в оградения свят, той разбра какъв беше той. Щом тялото му се отпуснеше върху леглото, тежестта му щеше да счупи крехката клетка, в която се преплитаха аксите. И скоро, водени от топлината на тялото му, те щяха да го открият и да го убият.