Следотърсачът [Pathfinder - bg]

Ала Риг знаеше, че светът представлява планета — сфероид, с пръстен от отломки около нея, която обикаля по орбитата си и понякога се приближава, а друг път се отдалечава от слънцето, подобно на олюляващата се походка на пиян човек. Самото слънце също не стоеше на едно място, а се движеше през огромно море от звезди в орбита около центъра на галактиката, а самата галактика се носеше из Космоса. А ако самият свят бе изминал грамадно разстояние, откакто тези хора бяха минали по повърхността му, защо дирите не оставаха там, в пространството, където бяха минали, а оставаха на планетата, където и да се скиташе тя?

Преминаването на живи същества се запазваше в дири, прикрепени не към точното разположение на тези същества в пространството, а към положението им относно центъра на планетата. Техните дири продължаваха да минават точно през същото място върху въртящата се планета.

За Риг това означаваше, че живите същества имат здрава връзка със самата планета, и то не само с повърхността, към която ги е притискала гравитацията. Времето запомняше движенията на всички живи същества, но пазеше записа вдълбан в точно отношение спрямо центъра на тежестта на планетата, върху която живееха те, и запазваше първоначалното отношение на дирите една спрямо друга, докато се простираха по повърхността на планетата.

Защо времето трябваше да е свързано с гравитацията, това той не знаеше, но явно беше така. В самотата си Риг се чудеше над всякакви въпроси — например защо техните движения не бяха запазвани по отношение на слънцето, чиято гравитация бе толкова мощна, че контролираше Земята. Или ако човек можеше да лети между световете така, както плава по реки и морета, дали би оставял някаква диря след себе си, или дирята му щеше да се увива и усуква между един и друг свят? Странно беше да си го представя и затова си представяше и как Самуна му заявява, че да се чуди за такива работи си е чисто губене на време, след като хората не могат да летят и несъмнено не могат да летят между планетите. Защото Бащата от малък го беше учил, че няма мисъл, върху която да не си струва да се замислиш, но всички идеи трябва да се изследват логически, за да се провери дали могат да бъдат полезни.