В капана на времето [bg]

— Духовен ли? Ммм, много хубаво! — Реших, че точно това качество не би оглавявало моя списък с желаните качества на любовник, но хора всякакви.

— И кой е този щастливец? — подразних я внимателно. — Познавам ли го?

Тя поруменя още повече.

— Не, не мисля. — После вдигна към мен блеснал поглед. — Не бива да ти казвам, но не мога да се сдържа. Той писа на татко. Връща се в Париж следващата седмица!

— Така ли? — Това бяха интересни новини. — Чух, че граф Дьо Пал се очаква в двора следващата седмица. Твоят… ъъъ… очакван гост от неговата свита ли е?

Мери изглеждаше ужасена от предположението ми.

— Французин! О, не, Клеър, как бих могла да се омъжа за французин?

— Че какво им има на французите? — попитах, изненадана от яростта ѝ. — Ти все пак говориш френски. — Вероятно това беше проблемът. Макар че Мери говореше доста добре френски, срамежливостта ѝ засилваше заекването на всеки чужд език. Само преди ден бях дочула момчетата от кухнята да ѝ се подиграват и да имитират малката английска смотанячка.

— Ти не знаеш за французите? — прошепна тя, отворила ужасено очи. — Но откъде да знаеш? Твоят съпруг е толкова мил и добър… той не би, ис-с-скам да кажа, че з-з-знам, че не те притеснява така… — Лицето ѝ пламна от брадичката чак до косата и заекването почти я давеше.

— Да не говориш за… — започнах аз, опитвах се да измисля деликатен начин да я попитам, без да се впускам в прекалени предположения относно навиците на французите. Обаче, като се имаше предвид какво ми беше казал господин Хокинс за баща ѝ и плановете му за нейния брак, реших, че вероятно трябва да разколебая впечатленията ѝ за французите, с които явно се бе сдобила от клюките в салони и будоари. Не исках да умре от страх, ако наистина се омъжи за французин.

— Онова, което пр-р-равят… в…, в леглото! — прошепна тя дрезгаво.

— О — отвърнах делово, — все пак можеш да направиш много неща с един мъж в леглото. А тъй като виждам доста деца из града, предполагам, че дори французите се придържат предимно към обичайните методи.

— О! Деца ли… о, да, разбира се — каза тя разсеяно, сякаш не виждаше връзката. — Н-н-но те казват — сведе очи смутена, гласът ѝ стихна още повече — ч-ч-че той… онова му нещо… нали разбираш….

— Да, разбирам — казах, без да губя търпение. — Доколкото знам са им същите като на другите мъже. Англичаните и шотландците са горе-долу еднакво надарени.

— Да, но те, те… г-г-го пъхат между кра-кра-ката на дамата! Искам да кажа, вътре в нея! — След като най-сетне изкара сензационната новина, тя пое дълбоко дъх. Това я успокои и силната червенина на лицето ѝ избледня. — Един англичанин, или дори шотландец… о, не ис-ис-исках да прозвучи така… — Ръката ѝ политна към устата от смущение. — Но един порядъчен мъж като твоя съпруг със сигурност ни-ни-никога не би принудил съпругата си да изтър-тър-пи подобно нещо!