Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

114. Един рицар насочва Сагремор по следите на похитителя

Тези думи не зарадвали Сагремор. Отдалечил се от оръженосеца и пришпорил коня си. Когато доближил долината, забелязал пред себе си рицаря на най-високата част на възвишението и се отправил натам. Стигнал до върха, видял десетина шатри, опънати насред ливада, където бликал много красив извор. На всяка една от тези шатри висели по четири щита и били подпрени десет копия с остриетата нагоре. Когато се приближил, видял да излиза някакъв рицар, който му заявил, че трябва да се сражава или да се предаде. Сагремор му отвърнал, че от двубоя има наистина смисъл и го предпочита вместо да се предаде.

— Но нямам копие.

— За това не се притеснявайте, ще ви дам чудесно копие.

Той му подал едно и на мига от шатрите наизлезли тридесет рицари, за да присъстват на двубоя между Сагремор и рицаря.

Сагремор се спуснал срещу своя противник, въпреки че бил силно изтощен от многобройните подвизи, които извършил този ден. Рицарят счупил копието си в него, а Сагремор го повалил от седлото. Сетне го помолил да се качи обратно на коня. Заявил, че намерението му е да не го напада повече. Другият го попитал кой е той.

— Аз съм рицар от този край.

— И какво търсите?

— Търся друг рицар, който отведе една девойка.

— Ако искам, мога да ви дам сведения.

— Кажете, ако обичате — отвърнал Сагремор.

— Ще го сторя, при условие че ми обещаете първия дар, който ви поискам.

— Обещавам — отвърнал Сагремор, — стига това да е нещо, което имам право да ви дам.

— Приемам това условие.

— Тогава ви давам честната си дума. Сега говорете.

— Ще поемете по този път — рекъл рицарят. — След време ще видите една шатра със златен орел на върха. Вътре са рицарят и девойката, които търсите. Внимавайте да не се отклонявате от пътя. Той ще ви отведе направо. Ако девойката не е там, ви освобождавам от обещанието. Ала намерите ли я, ще поискам своя дар, когато реша.