Отвличането на Гениеврa (Роман от XIII в.) [bg]

— Нашият господар от Таненж иска да знае коя е тя.

— За Бога — отвърнал Сагремор, — и дума да не става.

— Напротив, или ще влезете тук, или ще ви я отнемем насила и ще я заведем при него.

— Ще можете спокойно да ми я отнемете, ако не успея да я защитя от вас. Но, честна дума, докато съм жив, няма да я отведете, щом искате да прибегнете до сила.

— Добре тогава, защитавайте се — казали те, — битката вече започна.

— Ще се отбранявам, както мога — уверил той.

Без да чака, свалил девойката от коня и заявил достатъчно високо, за да го чуят всички:

— Хайде, приближете се, ако имате куража. Дори и да сте четиридесет на брой, нека Бог никога не ми дава своята подкрепа, ако успеете да я отведете, докато в тялото ми има живот и не съм пленен!

След като чул тези думи, един от рицарите се приближил към него и го попитал кой е.

— Аз съм от двора на крал Артур — отвърнал той.

— Как се казвате?

— Името ми е Сагремор Безмерни.

— Бог ми е свидетел, първият, който ви е нарекъл така, е сторил това с право! Наистина сте ужасно сприхав и горделив, щом заявявате, че ще се биете срещу всички нас заради тази девойка!

— Честна дума, по-скоро ще се бия, отколкото да ви позволя да я отведете, защото един рицар ме изпрати да я търся и ме помоли да му я върна. По-добре да загина, отколкото да не изпълня задачата си, тъй като той разчита на мен.

При тези думи към тях се присъединил рицар, облечен в доспехи, чиито цветове били като тези на шахматна дъска. Щом видял, че Сагремор е решен да защитава девойката срещу всички тях, си казал, че този рицар трябва да е много смел, за да им говори по този начин. Забелязал щита му, който бил изцяло надупчен от удари с копие или меч, ризницата му — със скъсани бримки на няколко места, той самият — покрит с кръв от свои и чужди рани. Изпълнен бил с такава почит към него, като към никого другиго досега. Все пак му заявил, за да изпробва силата на неговия характер:

— Сеньор рицарю, трябва да предадете девойката, каквото и да ви задържа.

— Сеньор — отвърнал Сагремор, — ако го сторя, няма да бъде доброволно. Но ако нещата могат да се решат между вас и мен, не мисля, че би трябвало да ви я предавам днес, каквато и сила да притежавате.

— Така ли? Честна дума, именно това ще разберем веднага! За Бога, налага се да се сражавате срещу мен.

— Срещу вас ли? — попитал Сагремор. — Това не ме плаши. Не сте първият, с когото ще си меря силите.

Грабнал веднага някакво копие, което забелязал пред себе си. Ала когато рицарят го видял да се приготвя за двубой, се обърнал към него:

— Бих искал да узная името ви, преди да започнем да се сражаваме — рекъл му той.

— Казвам се Сагремор Безмерни.

— Сеньор — възкликнал другият, — бъдете добре дошли! Без съмнение най-много исках вас да срещна.

— Кой сте вие всъщност? — попитал Сагремор.