Адвокат за милиони [bg]

— Не, не свършва. Тази борба е продължила повече от седемдесет и пет години. Повечето от участвалите в сраженията били готови да свалят оръжие и да помогнат за мира. Откъдето и да го погледнеш, това си е сериозно постижение.

— Но не всички, нали? — попита Фин и посочи фотографията. — Не и той.

— Както при всяка кауза, винаги има хора, които са готови да се бият до пълна победа и отказват да се помирят. Една малка част от бившия състав на ИРА още продължават да работят за унищожаването на мира и за възобновяването на бойните действия. Килбраниш е от тях. Неговото семейство е било избито още когато той е бил дете.

— Защо е отпътувал за Съединените щати? — попита Фин.

— Мисля, че и сами ще се досетите — отговори Портър. — Килбраниш е известен с две неща: с бруталната си жестокост и с уменията си на крадец на изкуство. Ако е видял начин да си върне картините от музея „Гарднър“, то не би се поколебал и минута. ИРА сега не разполага нито с пари, нито с оръжие. Ако искат отново да подпалят враждата между католици и протестанти, имат нужда от купища свежи пари. Нашите информатори ни казват, че щом била направена офертата за продажба на картините, тази група от ИРА платила сто хиляди долара само за потвърждение, че офертата не е фалшива. И информацията се потвърдила.

— Как?

— Като им изпратили парчета от боята и снимки с дати върху тях. Фотографиите биха могли да се фалшифицират, но парчетата боя могат да се изследват, за да се установи с голяма степен на увереност дали са от оригиналните картини. По всичко личи, че офертата е била напълно сериозна.

— И тези хора ще си откупят краденото ли? — попита Фин.

Портър се изсмя.

— Съмнявам се. Те няма с какво да платят. Освен това, ако версията ни е вярна, Килбраниш е участвал в самия обир. Той е убеден, че картините му принадлежат по право. Дошъл е тук, за да си върне сам картините.

Настъпи тишина. На Фин му се стори, че сякаш стените започнаха да се стесняват. Прииска му се залата да имаше прозорци.

— Нека бъда ясен с вас, господин Фин. Ако клиентът ви е помогнал на Килбраниш да обере „Гарднър“ и ирландецът още не е сложил ръка върху картините, клиентът ви е жив труп. Знаете какво стори с Мърфи и Балик. Същата участ ще застигне и клиента ви. Разбира се, вие го знаете много добре, нали? В противен случай нямаше да дойдете тук. Трябва да дойде при нас и ние ще му помогнем.

Фин си представи Сали в ръцете на мъжа, когото Портър му описа, и от тази мисъл му се догади.

— Не може да дойде.

— Защо?

— Защото не може.

— Ако се страхува да не го съдят за обира, сигурен съм, че ще измислим нещо. Още повече ако се намерят картините. — На Портър само дето не му потекоха лиги и Фин видя как Хюит го гледа изненадано.

— Не, не е това — отвърна адвокатът. — Макар че определено ще има нужда от споразумение да не го съдят. Но има и други съображения.