Кръстоносните походи през погледа на арабите
- Автор: Маалуф Амин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любляна Гоцева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Кръстоносните походи през погледа на арабите». Краткое содержание книги:
Източник: http://aminmaaloufwebsite.ifrance.com/croisades-bulgare.htm
През онзи четвъртък Саладин дори се чувства достатъчно добре и потегля на кон да посрещне керван с поклонници, връщащи се от Мека. Но два дни по-късно не успява да стане от леглото. Малко по малко изпада в състояние на летаргия. Моментите, в които е в съзнание, стават все по-редки. И тъй като новината за болестта му се разпространява из града, дамаскчани започват да се страхуват, че столицата скоро ще потъне в анархия:
Платовете бяха махнати от суковете поради страха от грабежи. И всяка вечер, когато напусках възглави-ето на султана и се прибирах у дома, хората се скупчваха по пътя ми и се опитваха да отгатнат по изражението ми дали неизбежното вече се случило.
На 2 март вечерта стаята на болния се изпълва с жени от двореца, които едва сдържат сълзите си. Състоянието на Саладин е толкова критично, че най-големият му син ал-Афдал помолва Бахаеддин, както и един друг от близките сътрудници на султана, кадията ал-Фадил, да прекарат нощта в цитаделата. „Би било непредпазливо, отговаря кадията, защото хората от града, ако не ни видят да излизаме, ще си помислят за най-лошото и могат да започнат грабежи“. За да бди над болния е повикан един шейх, който живее вътре в цитаделата:
Той четеше стихове от Корана, говореше за Бог и за отвъдното, а султанът лежеше в несвяст. Когато се върнах на сутринта, той вече бе мъртъв. Бог да се смили над него! Разказаха ми, че когато шейхът прочел стиха: „Няма друг бог освен Аллах и на него се осланям“, султанът се усмихнал, лицето му светнало и издъхнал.
Щом се разчува новината за смъртта му, множество дамаскчани се отправят към цитаделата, но стражите не им разрешават да влязат. Само великите емири и главните улеми имат право да поднесат съболезнованията си на ал-Афдал, най-големия син на починалия султан, седнал в една от залите на двореца. Поетите и ораторите са приканени да запазят тишина. Най-малките деца на Саладин излизат на улицата и се смесват, хълцайки, с тълпата:
Тези неудържими сцени, разказва Бахаеддин, продължиха и след обедната молитва. Сетне измиха тялото и го покриха със саван. Наложи се всички предмети, използвани за целта, да бъдат взети назаем, защото султанът не притежаваше нищо лично. Въпреки че бях поканен на церемонията по умиването, извършено от богослова ал-Даулахи, нямах смелостта да присъствам. След обедната молитва изнесоха тялото навън в ковчег, обвит с платно. Щом забеляза траурния кортеж, тълпата нададе жални викове. След това хората заидваха на групи да оплачат тленните му останки. Накрая султанът бе отнесен към дворцовите градини, там, където бе лекуван по време на болестта си, и бе погребан в Западния павилион. Положиха го в земята в часа на следобедната молитва. Нека Бог спаси душата му и освети гроба му!
ГЛАВА XII
СПРАВЕДЛИВИЯ И СЪВЪРШЕНИЯ
Подобно на всички велики мюсюлмански владетели от неговата епоха пряк наследник на Саладин се оказва гражданската война. Веднага след смъртта му империята е раздробена. Един от синовете му взема Египет, друг — Дамаск, трети — Алеп. За щастие повечето от седемнадесетте му синове, както и единствената му дъщеря, са прекалено малки, за да се бият и това ограничава до известна степен разпокъсването. Но султанът оставя и двама братя, както и множество племенници, всеки от които иска своя дял от наследството или ако е възможно, цялото наследство. Ще изминат близо девет години на борби, съюзи, предателства и убийства преди аюбидската империя да се подчини отново на един единствен водач: ал-Адел, „Справедливия“, умелия посредник, който за малко да стане зет на Ричард Лъвското сърце.
Саладин не се доверява изцяло на по-малкия си брат, прекалено речовит и твърде голям одумник, крайно амбициозен и безкрайно благосклонен към западните рицари. Затова му и дава владение без голяма стойност: отнетите от Реналд Шатийонски замъци на източния бряг на река Йордан. От тази неплодородна и почти безлюдна земя, си казва султанът, той никога няма да успее да предяви претенции за ръководене на империята. Което означава, че не го познава. През юли 1196 година ал-Адел отнема Дамаск от ал-Афдал. Двадесет и шест годишният син на Саладин се е показал напълно неспособен да управлява. Оставил действителната власт на своя везир Дияеддин Ибн ал-Атир, брат на историка, той се е отдал на алкохола и удоволствията на харема. Чичо му се отървава от него чрез заговор и го заточва в близката крепост Салхад, където ал-Афдал, разяждан от угризения, дава обет да изостави разпуснатия живот и да се отдаде на молитва и съзерцание. През ноември 1198 година друг син на Саладин, ал-Азиз, господар на Египет, загива при падане от кон по време на лов за вълци в близост до Пирамидите. Ал-Афдал не устоява на изкушението да напусне убежището си, за да поеме наследството, но чичо му с лекота го лишава от новото владение и го връща към отшелническия му живот. През 1202 година ал-Адел, на петдесет и седем години, е безспорен господар на аюбидската империя.