Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]

В другия си край високо нагоре котвата сякаш бе закачена за ръба на плоскост, която продължаваше хоризонтално надясно. Наляво се простираше още по-огромно парче открито небе. Имаше впечатление и за други линейни очертания, извисяващи се още по-нависоко.

Поне по време на прехвърлянето станцията не беше променила много физическия си облик. Под издължената сфера все още висяха метафорични кокилести крака, които бавно се олюляваха в пространството. Изглежда обаче, нещо бе станало със зрението му. Хари разтърка очи, но проблемът не беше в тях. Всичко зад прозорците му се струваше някак замъглено. Например, не можеше да разпознае гигантските колони, въпреки че му изглеждаха някак познати и го изпълваха с бледи спомени от детството.

Това място не приличаше на нищо друго, което бе преживял, откакто устройствата за анализ на личностен профил на Танит го бяха избрали да стане първото неошимпанзе наблюдател на Института по навигация. И знаеше, че няма смисъл да кара корабните програми да му помагат да разбере къде е попаднал.

— Онзи район от Е-пространството, към който се отправяш, рядко е посещаван с добри намерения — беше му казал Уер'К-кинн, преди да го прати на тази мисия. — Много от особеностите, които патроните оформят в своите клиенти чрез Ъплифт — за да им помогнат да станат стабилни, рационални и целеустремени звездни пътешественици, — се превръщат в недостатъци там, където изчезват всички идеи за предвидимост.

Спомнил си тези думи, Хари поклати глава.

— Е, не мога да кажа, че не са ме предупредили.

Той погледна наляво и нареди:

— Пилотен режим.

Познатото, въртящо се „П“ се появи във въздуха с тихо пропукване.

— На твоите услуги, Харви.

— Казвам се Хари — за кой ли път го поправи той и въздъхна. — Не страдам от агорафобия, така че спокойно можеш да отвориш щорите докрай.

Корабът се подчини и Хари внезапно потръпна от съчетанието на особени цветове, макар и приглушени от странната мъгла.

— Благодаря. А сега, моля те, сканирай това метафорично пространство, за да видиш дали ще ни позволи да летим.

Последва продължително мълчание. Полетът правеше придвижването много по-лесно, особено когато висиш на въже над километри привидно празно пространство. Той си представи, че чува щракането на машината, която недоловимо проверяваше двигателните устройства, за да установи кое работи в тази среда и кое е безполезно или даже опасно. Накрая въртящото се „П“ стигна до заключение.

— Изглежда някакъв тип полет е възможен, но не мога да определя какъв точно. Не може да се използва нито един от алафоричните методи, които са записани в паметта ми. Ще трябва да измислиш нещо оригинално.

Хари сви рамене. До голяма степен това беше причината да е тук.

— Определи ли наблюдателната ни зона?

— Недалеч от нас усещам тясна тръба нормално пространство. Би трябвало субективно да забелязваш „долу“ блестящ Път… някъде в четвъртия квадрант.

Хари се приближи до прозореца и впери поглед към мъглявите гигантски форми.