Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
— Господин Морлънд, чуйте ме!
— Знаеш ли какво значи това? Не, разбира се, че не знаеш. Разни знатни хора идваха на гости в Блекторн Хол. Всички лазеха на колене за вниманието на граф Хардкасъл. А аз трябваше да съм благодарен, че просто съм получил покана за бал на Хардкасъл. Бях късметлия, ако ме вземат на лов със себе си. Родителите ми бяха от дребната провинциална аристокрация. Те направо ближеха обувките на граф Хардкасъл. Но аз никога не съм се унижавал пред него или пред синовете му. Бях равен с тях.
— Как можеш да кажеш, че Сейнт Джъстин е имал всичко? — попита Хариет.
— Той е наследник на графство и на огромно наследство, а аз трябваше да се оженя за дъщерята на някакъв си търговец, за да имам парите, от които се нуждаех. Не беше честно!
— Ти каза, че си му бил приятел.
Морлънд елегантно сви рамене.
— Приятели като него са невероятно полезни за човек в моето положение. Приятели от сорта на Сейнт Джъстин могат да те вкарат в най-добрите клубове, в най-добрите приемни, в най-добрите легла. За мен е обичайна практика да си търся приятели като Сейнт Джъстин. Но Сейнт Джъстин вече не ми е особено полезен, а и ме обиди.
Хариет го гледаше втренчено.
— Сигурно си казваш, че си по-добър от него, нали? Казваш си, че докато той има богатство и титла, ти си много по-умен, по-красив, по-привлекателен за жените от него.
— Точно така.
— Но го мразиш, защото дълбоко в душата си знаеш, че той е далеч по-добър, отколкото ти някога можеш да бъдеш. И не богатството или титлата му го правят по-добър. То е нещо по-дълбоко, нещо, което никога няма да имаш. Така ли е, господин Морлънд?
— Щом ти казваш така, скъпа.
— Какво ще докажеш, като ме нараниш?
Очите на Брайс блестяха.
— Ще докажа за пореден път, че мога да вземам жените на Сейнт Джъстин под носа му. Когато те обладая, ще имам удовлетворението да знам, че съм притежавал и двете жени, които Сейнт Джъстин мислеше, че са негови. Не е много, но го правя заради удоволствието.
— Ти си глупак, Морлънд. Сигурно знаеш какво ще стори Сейнт Джъстин, когато открие, че си се опитал да ме нападнеш.
— Охо, не мисля, че ще му кажеш за малката ни веселба, мадам — Брайс я погледна затворнически. — Жените обикновено не си признават, че са били с друг мъж дори и когато ги е изнасилил. Мисля, че ги е страх да не обвинят самите тях. Всяка жена, която е омъжена за Звяра от Блекторн Хол, никога няма да си признае, че не му е била вярна. Прекалено много ще се страхува. Звяра със сигурност ще се нахвърли върху нея.
Пръстите на Хариет откриха края на последния шкаф.
— Няма да ме е страх да кажа на Сейнт Джъстин. Той ще ми повярва и със сигурност ще отмъсти за мен.
— Много по-вероятно е да те убие — каза Брайс, като скъси разстоянието между тях. — А ти си достатъчно умна, за да го знаеш. Няма да понесе мисълта, че младата му булка, жената, която показваше толкова гордо в града, вече се е оказала невярна.
— Ти не знаеш нищичко за него — без предупреждение Хариет се шмугна зад ръба на редицата шкафове.
Брайс се хвърли след нея, а в очите му гореше порочен огън.
Хариет изтича по втората пътека между шкафовете. Брайс беше точно зад нея. Само още две крачки и щеше да я хване.
Тогава тя зърна стола, на който бе стъпила, за да разгледа вкаменелостите. Стоеше точно там, където го бе оставила, в средата на пътеката. Тя скочи на седалката и се покатери върху шкафовете тъкмо в мига, когато Брайс посегна да сграбчи полите й.
Но не успя.
Хариет изтича по шкафовете, като събаряше черепи, кости и прешлени на пътеката долу. Брайс скачаше след нея по пътеката, очевидно с намерението да я хване на другия край, когато тя се опита да достигне вратата.
— По-добре ще е да слезеш веднага, малка кучко. Всичко това може да свърши само по един начин — сега в гласа на Брайс се долавяше жестока възбуда.
Хариет не го послуша. Целта й беше големият камък върху шкафа в края на редицата, онзи, в който личаха контурите на странната бодлива риба. Сега тя само се молеше камъкът да не се окаже прекалено тежък, за да го помести.
Брайс така и не разбра какво е намерението й. Вероятно въобще не му хрумна, че една жена може да прибегне до такива средства, за да се защити, или пък че ще е достатъчно силна, за да го стори, дори и да се опита.
Но Хариет от години копаеше вкаменелости от твърдите скали. Беше прекарала толкова часове, размахвайки чука и длетото. Знаеше, че не е слабачка.