Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Бет хвърли един предпазлив поглед в първата стая. Веднага потрепери от ужас при вида на един скелет на огромна акула.
— Трябва ли задължително да дойда с вас, мадам? От тия работи направо ме побиват тръпки, казвам ви!
— Добре, тогава може да ме чакаш в приемната. Ще разгледам музея сама.
— Благодаря ви, мадам — вниманието на Бет веднага бе привлечено от младия мъж, който събираше входната такса от малкото посетители. Тя му се усмихна свенливо. Младежът дръзко й се ухили.
Хариет не обърна никакво внимание на разменените погледи.
— Какво има в онази стая? — попита тя, като посочи към една врата до стълбището, която беше затворена.
Младежът я погледна за миг и отговори:
— Там е кабинетът на господин Хумболт. Не е позволено да влиза никой друг освен него. Единствената стая, която не е за посетители.
— Разбирам — Хариет тръгна към стълбището. — Добре тогава. Мисля, че ще започна отгоре надолу.
Тя се изкачи на третия етаж и се шмугна в първата стая, пълна с експонати.
Това беше самият рай.
В музея нямаше много посетители, така че нямаше кой да й се пречка. Докато бавничко разглеждаше всичко от горния етаж надолу към партера, времето сякаш летеше.
Въпреки че се интересуваше предимно от вкаменели зъби. Хариет често се разсейваше и от други експонати, които привличаха вниманието й.
Тя откри отлично запазен морски таралеж, който не приличаше на нито един от онези, които бе виждала досега. Заедно с него бяха наредени и още няколко интересни морски вкаменелости. В един сандък пък имаше цял куп други вкаменелости, които задържаха вниманието й известно време.
Отне й цяла вечност да прерови всички чекмеджета на всички шкафове в многобройните стаи, но Хариет не искаше да пропусне нищичко. Всеки път, когато отваряше някое чекмедже или надникваше в стъклена витрина, тя си казваше, че точно сега може да открие зъб като онзи, който бе открила в Ъпър Бидълтън. С малко късмет можеше дори да има етикетче. Щеше да разбере дали някой вече го е идентифицирал.
Хариет остави най-долния етаж на къщата за накрая. В една нормална къща мазето щеше да е отделено за кухнята и помещенията за прислугата, но Хумболт го беше превърнал в истински склад за музея. Когато Хариет слезе по стълбите, тя се оказа съвсем сама.
Това й беше съвсем удобно.
В две от тъмните помещения тя не откри друго освен сандъци. По в края на коридора отвори последната врата и откри една сумрачна стая, в която се очертаваха силуетите на много скелети, някои от които бяха доста големи.
Светлината беше съвсем оскъдна. Пред вратата, в железни свещници, забити в стената, горяха две свещи. Тя взе едната и я внесе в стаята. С нея успя да запали полуизгорелите свещи в това помещение. Очевидно тук не идваха често.
Стаята беше не само тъмна, но и студена. Всичко бе покрито с дебел слой прах, но Хариет не обърна на това никакво внимание. Мръсотията и прахът бяха неразделна част от събирането на вкаменелости.
Тя веднага забеляза, че има няколко реда високи шкафове. Всеки от тях имаше десетки чекмеджета.
В чекмеджета с подобни размери определено имаше повече шансове да открие и доста зъби, реши щастливо Хариет.
Но преди да започне да тършува из шкафовете, тя се поспря да огледа някои от странните екземпляри, които задръстваха стаята. Върху един от шкафовете, разположен в средата на стаята, стоеше огромен каменен къс. Хариет го огледа отблизо и видя финия отпечатък на някаква странна риба с бодли.
По-нататък по същата редица тя видя прашните кости на няколко невероятни същества, които имаха и крака, и перки. Хариет ги гледаше удивено. Никога не бе виждала нещо подобно.
Видя в ъгъла един стол и го издърпа до шкафа със странните скелети. После се качи върху него, за да ги разгледа по-отблизо.
Когато се наведе, за да докосне една перка с необикновена форма, от костите се вдигна облаче прах. Тогава тя видя и малките карфици, които придържаха перката към скелета.
— Аха — промърмори тя доволно, — фалшификат. Знаех си. Нищо чудно, че господин Хумболт те е заточил в преизподнята — каза тя на бедното създание. — Вероятно доста солена цена е платил за теб само за да открие, че са му одрали кожата за нищо.
Когато слезе от стола, тя забеляза прашните петна по жълтата си наметка. Вече прекалено късно, тя съжали, че не си е донесла престилка. Следващият път не трябваше да забравя да си вземе от къщи.