Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Гидиън се върна следобед у дома с намерение да съобщи на Хариет за кобилата, но вместо това разбра, че тя е отишла в музея на господин Хумболт. Трябваше да чака, за да я изненада с подаръка си. Това го раздразни. Осъзна, че е чакал с нетърпение да види реакцията й.
Гидиън се намръщи на Аул. Той пък му отвърна със същата намръщена физиономия.
— Музея на господин Хумболт? — повтори Гидиън.
— Да, милорд. Изглеждаше много въодушевена. Един бог знае защо. Не мога да си представя какво толкова намира в някаква си сбирка мухлясали кокали.
— Ще ти се наложи да свикнеш с интереса на лейди Сейнт Джъстин към подобни неща, Аул.
— И аз така си помислих.
Гидиън тръгна към библиотеката, но се спря.
— Тя сети ли се да вземе със себе си прислужницата си или един от лакеите?
— Не. Но аз се погрижих за това, сър. Прислужницата й отиде с нея.
— Отлично. Знаех, че мога да разчитам на теб, Аул — Гидиън продължи към вратата на библиотеката. — Очаквам посещение от господин Добс днес следобед. Моля, доведи го, когато пристигне.
— Добре, милорд.
Петнадесет минути по-късно пристигна и самият Добс, както винаги кипящ от енергия. Той хвърли настрана смачканата си шапка и се разположи срещу Гидиън с обичайната си фамилиарност.
— Здравейте, сър. Нося списъците с гостите, както пожелахте — Добс му подаде един свитък листове. — Невъзможно бе да набавя всичките. Някои са се изгубили или са били унищожени. Но успях да се сдобия с доста от тях.
— Добре. Нека видя какво сте ми донесли — Гидиън нареди всички списъци на писалището си. Огледа набързо дългите редици имена на хора, които са били канени в различни къщи, от всяка от които е изчезвало по нещо през този сезон.
— Хич няма да е лесно да сортираме онези, които били поканени в къщите и същевременно имат някаква връзка с ония пещери, сър — Добс махна към листите. — Стотици имена трябва да прегледаме. Много им се нрави на богаташите да дават големи приеми.
— Виждам, че ще отнеме доста време — Гидиън прокара пръст по единия от листовете. — Поне знам, че нашият човек трябва да е колекционер на вкаменелости.
— Не е задължително, милорд — каза Добс. — Може да е просто някой, който е отраснал в Ъпър Бидълтън или с имал повод да посети района.
Гидиън поклати глава.
— Един случаен посетител не може да е опознал пещерите достатъчно, за да знае за онази пещера, в която открихме плячката. Онзи, който е избрал тази пещера, е познавал добре мястото. А единствената причина, поради която някой изучава пещерите, е да търси вкаменелости.
— Щом казвате. Е, добре, ще ви оставя тези списъци и ще чакам да ми съобщите каква ще е следващата ни стъпка.
— Благодаря, Добс. Много ми помогнахте — Гидиън вдигна поглед, когато малкото човече се изправи. — Как успяхте да се сдобиете с толкова много списъци?
Лицето на Добс, което толкова приличаше на лицата на гномите от приказките, сега се сбърчи в лукава усмивка.
— Казах им, че искам списъците като част от наградата за туй, че им връщам предметите. Като го чуваха, всички се разбързаха да ги намерят и ми ги дадат.
Гидиън се усмихна.
— Така им излиза много по-евтино, отколкото да ви дават пари в брой, разбира се.
— Знам ги тях. Всички големци се избиват да платят за някой хубав кон или за хубаво бижу, ама стават бая стиснати, щом им се наложи да плащат за услугите на хора като мен — Добс нахлупи смачканата шапка на главата си. — Но тъй като този път работя не за друг, а за вас, смятам, че ще получа възнаграждението си. Проверил съм туй онуй. Репутацията ви в това отношение е здрава като камък. Всички казват, че си плащате сметките и никога не се опитвате да прецакате хората средна ръка.
Гидиън вдигна вежди.
— Винаги е хубаво да чуе човек, че поне в някои области има добра репутация.
— В тия области, в които се движа аз, да се знае, че човек си урежда сметките честно и почтено е единствената репутация, която има значение.
Музеят на господин Хумболт беше наистина впечатляващ и си струваше входната такса. Колекцията му от вкаменелости, скелети, препарирани животни и странни растения изпълваше цялата му градска къща, чак до последния етаж. Нито една стая не беше оставена празна. Дори и в спалнята му стояха витрини и сандъци, пълни с прашни скелети, морски вкаменелости и други отбрани експонати.
Когато разбра колко голям е музеят, Хариет остана дълбоко впечатлена.
— Само погледни това място, Бет! — каза тя на прислужницата си. Гледаше слисано редицата стаи на приземния етаж, пълни с невероятни съкровища. Посетителите можеха съвсем свободно да се разхождат из тях, да оглеждат и да се възхищават от черепите на носорози и безжизнените тела на препарирани змии. — Това е невероятно! Направо невероятно!