Красавицата и звярът

— Не — отвърна той. — Ти със сигурност няма да бъдеш обесена за убийство. Няма да го позволя.

Раменете на Хариет се отпуснаха от облекчение.

— Благодаря, милорд. Това е наистина много успокояващо. Толкова се тревожех — тя грабна голямата бяла кърпичка, която той й бе подал, и попи сълзите от очите си. — Мислиш ли, че ще се наложи да напуснем страната, за да избегнем скандала?

— Не, не вярвам това да се наложи — Гидиън усещаше стомаха си на буца. Този път Морлънд бе отишъл прекалено далеч.

— Слава богу! — Хариет подсмръкна в кърпичката. — Точно сега въобще не ми се щеше да напускам страната. Толкова искам да се върнем в Ъпър Бидълтън, за да продължа работата си. А и си мисля, че ще ти е много трудно да управляваш имотите на семейството ти от чужбина.

— Несъмнено би било така — Гидиън сграбчи раменете й и я разтърси. — Хариет, съвсем сигурна ли си, че не ти е сторил нищо?

Тя поклати нетърпеливо глава и още веднъж издуха носа си в кърпичката.

— Не, не, съвсем добре съм, милорд. Само дето тази рокля вече за нищо не става. Но не мога да виня за това само господин Морлънд. Всъщност когато той се появи, вече достатъчно я бях оплескала с мръсотия.

Тя наистина беше добре. Гидиън трябваше непрекъснато да си го напомня. Морлънд не бе успял да я докопа в мръсните си развратни лапи. Ето на, можеш да си сигурен, че Хариет ще се спаси сама с помощта на някаква древна риба в парче камък. Гидиън нежно разтриваше раменете й. Той се бе провалил и не бе успял да я опази.

— Моята храбра, изобретателна Хариет. Толкова много, наистина много се гордея с теб, мадам.

Тя се усмихна, все още трепереща.

— Ами, благодаря ти, Гидиън.

— Но съм ужасно ядосан на себе си, че не успях да се справя със задачата си да те пазя — мрачно добави Гидиън. — Въобще не трябваше да допусна да изпаднеш в такава опасност както днес.

— Е, за това едва ли точно ти си виновен, Гидиън. Не би се досетил по никакъв начин, че господин Морлънд ще отиде в музея на господин Хумболт — Хариет млъкна за миг и след това продължи разпалено: — Това наистина е прекрасен музей, сър. Мисля, че още не съм успяла да ти разкажа за него, защото бях толкова заета да ти обяснявам как може би съм убила господин Морлънд. Но не открих нито един зъб, който да прилича на моя.

Гидиън се усмихна иронично. Какво друго може да очаква от Хариет, освен да е много по-заинтересувана от гигантския зъб на влечуго, отколкото от прекалено близката среща с Морлънд. Той постави пръст на устните й, за да я накара да замълчи.

— Ще ми разкажеш за музея по-късно. Сега мисля, че ще е най-добре, ако отида и разбера точно с какво си имаме работа.

Хариет изглеждаше много разтревожена.

— Какво имаш предвид?

— Отивам в музея на Хумболт, за да разбера дали Морлънд е жив или мъртъв — Гидиън я целуна по челото. — Едва когато разбера какво е положението в момента, мога да правя по-нататъшни планове.