Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Дълго, дълго време тя не се сети нито за Брайс Морлънд, нито за ужасните неща, които бе причинил на Гидиън. Когато се събуди след известно време и си спомни грозната история, Хариет видя, че Гидиън дълбоко спи до нея.
Искаше да го събуди, за да му напомни отново да не предизвиква умишлено Брайс, но Гидиън спеше толкова спокойно, че Хариет реши да почака до сутринта.
Но когато на сутринта тя се събуди. Гидиън го нямаше.
15.
Тържището Татърсолз беше вече пълно с народ, когато Гидиън влезе в двора. Това място по принцип винаги бе оживено, особено в пазарни дни като този, когато имаше големи разпродажби. Тъй като тук се организираха търгове на най-расовите коне в Лондон, мястото привличаше господата от града, както витрините с бонбони привличат малки деца. Наддаванията достигаха внушителни суми и в тях се включваха както тези, които можеха да си го позволят, така и онези, за които разкошните коне едва ли бяха по джоба.
Част от двора бе покрит с покрив, поддържан от колонада в класически стил. Гидиън подпря рамо на една от огромните колони и с безразличие изгледа как изведоха един ловен кон. Но той не беше дошъл, за да купува ловни коне.
След това бяха изложени чифт дорести коне за карета. По цвят си подхождаха идеално, но Гидиън забеляза, че и двата нямат особено добре развит гръден кош. Външният вид нямаше никакво значение за един кон за карета. Най-важното нещо беше издръжливостта и мощта на дробовете. Освен това днес не беше дошъл на пазара и за коне за карета.
Гидиън бързо изгуби интерес към дорестите коне и започна да оглежда тълпата. Беше почти сигурен, че ще открие жертвата си тук. Някои дискретни проучвания снощи в клуба му бяха разкрили, че Брайс ще е на тържището тази сутрин.
Миг по късно Гидиън го откри сред множеството. Морлънд стоеше на другия край на колонадата и разговаряше с някакъв пълничък мъж с палто, което му стоеше доста зле.
В този момент излезе един коняр със следващото предложение за покупка, една прелестна арабска кобилка, сива и петниста. Гидиън се поколеба за момент, тъй като в съзнанието му внезапно бе изникнал образът на Хариет, възседнала красивото животно.
Той спря и огледа кобилата по-внимателно. Изглеждаше загладена, но с яка мускулатура, която обещаваше сила и издръжливост. Малките й уши се движеха с особена чувствителност, винаги нащрек. Интелигентните очи бяха разположени доста настрани на изящно изваяната й глава. Хариет щеше да оцени интелигентността на един кон.
Гидиън оглеждаше изящните крака на животното, когато до ухото му прозвуча гласът на Морлънд.
— Не е в твой стил, а, Сейнт Джъстин? Повече ще ти подхожда някой от онези огромни, тромави зверове, които явно предпочиташ. Трябва ти нещо, дето да не се размаже под тежестта ти, като го възседнеш.
Гидиън не го погледна. Вниманието му бе изцяло съсредоточено върху кобилата.
— Радвам се, че си тук днес, Морлънд. Исках да си поговорим.
— Така ли? Много странно — тонът на Морлънд определено бе заядлив. — Едва ли си ми казал и две думички през последните шест години.
— Нямало е за какво да говорим.
— А сега има, така ли?
— Да, за съжаление. Ще те предупредя нещо, Морлънд. Надявам се, че ще обърнеш внимание.
— Ами ако не го направя?
— Тогава ще ти се наложи да се разправяш с мен — Гидиън хареса дръзката извивка на опашката на кобилата и гордата й осанка. Имаше нещо във вида на това животно, някаква жизненост и ентусиазъм, които му напомняха за Хариет.
— Да не би случайно да се опитваш да ме заплашваш? — попита подигравателно Морлънд.
— Да — Гидиън оглеждаше внимателно яките задни крака на кобилата. Достатъчно силни са, реши той. Можеше да издържи на дълга езда. — Искам да стоиш настрана от жена ми.
— Мръсен кучи син — гласът на Морлънд бе загубил заядливостта си. Сега кипеше от ярост. — За кой се мислиш, че да ме заплашваш?
— Аз съм Сейнт Джъстин — тихо рече Гидиън. — Звяра от Блекторн Хол. И тъй като донякъде ти си отговорен за тази титла, трябва да си достатъчно благоразумен, за да имаш страх от нея.
— Заплашваш ме, защото знаеш, че ако реша да ти отнема малката ти Хариет, ще го направя. Отлично знаеш, че само с пръстче да я повикам, и тя ще дотича при мен.
— Не — каза Гидиън, все още приковал поглед в кобилата. — Тя няма да дойде при теб.
— Щом си толкова сигурен, тогава защо си правиш труда да ме заплашваш? — попита Морлънд.
— Защото не искам да й досаждаш — Гидиън направи знак на коняря, който водеше кобилата. — А сега ме извини. Смятам да купя един кон.
Гидиън се отдалечи от Морлънд, без дори да го е погледнал. Знаеше много добре, че тази безмълвна обида ще го гложди много повече, отколкото заплахата му.