Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Отвори го и прехвърли единия си крак през перваза. Само след миг вече се намираше в затъмнена стая, пълна с шкафове, сандъци и кости. Той бързо се досети, че това не е стаята, за която му бе разказала Хариет.
Гидиън взе от стената една свещ, запали я и тръгна през прашната стая към един тъмен и къс коридор. Вратата на стаята в дъното беше отворена.
Още щом пристъпи в тъмната стая, Гидиън разбра, че се намира точно на мястото, където е била нападната Хариет. Леден гняв забушува във вените му, докато проверяваше всяка от пътеките между високите шкафове. Морлънд я е хванал в този капан. Проследил я е като беззащитна кошута и тогава я е нападнал. Единствено съобразителността на Хариет я е спасила.
Ръката на Гидиън яростно стискаше свещта. В този момент беше ядосан на самия себе си почти колкото и на Морлънд. Трябваше да се погрижи Хариет въобще да не попада в подобна опасност. Не беше изпълнил дълга си към своя и съпруга. Не се бе грижил за нея както трябва.
Гидиън откри пътеката, където Хариет бе хвърлила камъка върху Морлънд. Големият каменен къс беше на пода, а от него се бе отчупило едно парче. Върху него капна малко восък см свещта му и на светлината й се различаваше отпечатък на им какво странно морско същество с бодли. Гидиън коленичи за да разгледа по-отблизо мястото, където бе повален Морлънд.
На пода личаха тъмни петна засъхнала кръв. Гидиън се изправи и набързо огледа останалата част от стаята. От Морлънд нямаше и следа.
Когато напусна помещението и тръгна обратно по коридора, Гидиън забеляза още няколко капки кръв върху праха на пода. Проследи кървавата диря и стигна точно до онзи прозорец, през който самият той бе влязъл. Когато вдигна свещта, успя да различи кървавия отпечатък на пръст върху перваза. Морлънд бе излязъл от къщата точно от тук. Това обясняваше защо прозорецът бе отворен.
Дотук с опасенията на Хариет, че е убила това копеле Явно е бил достатъчно добре, за да се измъкне от къщата, след като се е надигнал от пода.
Гидиън се усмихна студено на себе си, когато духна свещта. Наистина се радваше, че Морлънд не е мъртъв. Имаше други планове за него.
Двадесет минути по-късно Гидиън се изкачи по стълбите пред малката градска къща на Морлънд и се представи на икономката, която бе отворила вратата. Тя зяпна ужасена белега му, докато избърсваше ръце в престилката си.
— Не е в къщи за никого — измърмори жената. — Тъй ми каза самият той преди половин час. Веднага щом се прибра. Имал е злополука, сама видях.
— Благодаря — Гидиън пристъпи в коридора, като избута жената от пътя си. — Сам ще се представя.
— Не, вижте какво, сър — измънка икономката. — Получих нареждания никого да не пускам. В момента господин Морлънд хич не е добре. Почива си в библиотеката.
— Ще се чувства много по-зле, когато приключа с него — Гидиън отвори първата врата вляво и разбра, че е отгатнал. Намираше се в библиотеката. Не видя къде се намира жертвата му, докато не чу гласа на Морлънд иззад облегалката на едно широко кресло пред камината.
— По дяволите, веднага изчезвай оттук — изръмжа Морлънд, без да се обърне, за да види кой е влязъл. — Дявол да го вземе, госпожо Хийт, нали ти казах никой да не ме безпокои!
— Но аз смятам да направя именно това, Морлънд — проговори Гидиън, съвсем тихо. — Ще те обезпокоя. И то доста.
Откъм креслото не се чу нито звук. После Морлънд се надигна от него и се извърна, за да застане лице в лице с Гидиън. От чашата в ръката му се изля малко бренди върху килима.
Морлънд вече съвсем не приличаше на архангел. Грижливо фризираната му руса коса сега бе в безпорядък. По челото му имаше засъхнала кръв, а очите му горяха трескаво. Той остави чашата с треперещи пръсти.
— Сейнт Джъстин! Какво, по дяволите, търсиш тук?
— Не се престаравай да се правиш на гостоприемен домакин, Морлънд. Виждам, че не се чувстваш особено добре. Между другото, много лош удар си получил по челото, а? — Гидиън се усмихна. — Чудя се дали ще ти остане белег.
— Разкарай се от тук, Сейнт Джъстин!
— Знаеш ли, тя се тревожеше, че те е убила с онзи голям камък. Хариет е доста силна за една представителка на слабия пол. А и камъкът си беше доста големичък, не мислиш ли? Видях го на пода в онази стая, където си се опитал да я нападнеш.
Морлънд гледаше с див поглед.
— Не знам за какво говориш, по дяволите, и нямам желание да узная. Искам моментално да си тръгнеш.
— Ще си тръгна веднага щом ние двамата уредим една дребна работа.
— Каква работа?
Гидиън повдигна вежди.
— О, нима пропуснах да ти обясня? Искам имената на секундантите ти, естествено. За да могат моите секунданти да им се обадят и да уредят подробностите около срещата ни.