Красавицата и звярът
- Автор: Кренц Джейн Энн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Попова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Красавицата и звярът». Краткое содержание книги:
Хариет Поумрой има нужда от храбър и силен мъж, който да си пребори с шайка крадци, използващи любимата й пещера, за да трупат плячка…
Но когато вика на помощ Гидиън, виконт Сейнт Джъстин, тя не знае, че прилича на самия дявол…
Наричат го Звяра от Блекторн Хил заради белязаното му лице и тъмно минало. Но Хариет не се страхува от него. В мрачния му поглед тя открива нежност и страст, а и тайна болка…
Сграбчена в лапите на Звяра, тя трябва да намери начин да завладее сърцето му…
Тъкмо се бе надигнала на пръсти, за да разгледа някакъв странен скелет на риба, когато чу, че вратата се отвори зад гърба й. После се затвори съвсем тихо. Явно още някой от посетителите на музея беше открил пътя към последната стая-склад. Хариет не обърна никакво внимание, докато не чу, че новодошлият тръгна по пътеката между високите шкафове, на която стоеше тя.
— Добър ден, Хариет — каза Брайс Морлънд от другия край на пътеката.
Хариет замръзна на място, не само защото неговият глас беше последното нещо, което бе очаквала да чуе, но и заради заплашителните нотки в него. Тя се обърна с лице към него.
— Господин Морлънд! Какво, за бога, правите тук, в музея на господин Хумболт? Не знаех, че се интересувате от вкаменелости.
— Не се интересувам от тях — Морлънд се усмихна, но дори на оскъдната светлина си личеше, че усмивката му само далечно напомня на ангелско изражение. — Но за сметка на това много се интересувам от теб, моя сладка малка Хариет.
Тръпки на ужас полазиха по гърба на Хариет.
— Не ви разбирам.
— Не? Няма страшно. Скоро ще разбереш — той тръгна по пътеката към нея. Бледата светлина на свещта позлатяваше русата му коса, но красивото му лице оставаше в сянката на шкафовете.
Хариет инстинктивно отстъпи назад. Изведнъж усети, че ужасно се страхува.
— Извинете, сър. Става късно и трябва да се прибирам.
— Наистина вече е много късно. Музеят затвори преди десет минути.
Очите на Хариет се разшириха.
— Господи! Как лети времето! Прислужницата ми ще ме чака.
— Прислужницата ти е много заета да флиртува с момчето, което продава билетите. Никой от тях няма да се сети за нас още доста време.
— Както и да е, вече си тръгвам — Хариет вдигна брадичка. — Моля, отдръпнете се, сър.
Морлънд продължаваше да върви бавно към нея по тясната пътечка.
— Не още, малка Хариет. Не още. Трябва да ти спомена, че днес срещнах съпруга ти.
Така ли? — Хариет бавно отстъпваше.
— Имахме приятен разговор, по време на които той спомена да стоя настрана от теб — очите на Морлънд хвърляха яростни искри. — Нали разбираш, той много добре знае, че ме харесваш.
— Не — Хариет отстъпи още една крачка назад. — Това не е вярно и вие го знаете, господин Морлънд.
— О, вярно е. Ти си точно като Диъдри. И тя не можа да ми устои.
— Да не сте луд? За какво говорите?
— За теб и за Диъдри, разбира се. Сейнт Джъстин я загуби и ще загуби и теб. Този път гордостта му ще бъде окончателно сломена. Винаги е бил толкова отвратително арогантен, толкова гадно горд, дори и когато целият Лондон шепнеше зад гърба му. Но този път няма да успее да издържи на слуховете, както направи предния път.
— Какво смятате да правите? — попита Хариет.
— Да засея семето си в тялото ти, точно както го засях и в тялото на Диъдри — спокойно отвърна Брайс. — Диъдри бе повече от щастлива, когато се остави да я прелъстя. Ти обаче май се нуждаеш от малко убеждаване, а?
Хариет го гледаше втренчено.
— Никога няма да ти се дам. Как можа дори да си помислиш подобно нещо?
Морлънд кимна, очевидно доволен.
— Значи, не само убеждаване. Ще е нужна и малко сила. Отлично. Знаеш ли, предпочитам така. Но толкова рядко намирам жена, която да ми направи удоволствието да се съпротивлява! Всички съвсем лесно ми се дават, направо падат в леглото ми.
— Как смееш? — прошепна Хариет.
— Лесно. От дни чакам тази възможност. След неприятното разговорче със съпруга ти тази сутрин, тръгнах да те търся. Реших, че моментът е настъпил. Знаех, че днес ще те имам. Разбираш ли, Сейнт Джъстин днес много, много ме ядоса.
— Проследил си ме?
— Разбира се. След като видях, че влизаш тук, реших, че сигурно ще ми осигуриш чаканата възможност. И така и стана. Ключът за тази стая беше точно от външната страна на вратата. Взех го пътьом и заключих вратата след себе си — Морлънд извади един тежък метален ключ от джоба си и го показа със злобен кикот. После го пусна обратно в джоба на палтото си.
— Ще викам.
— Никой няма да те чуе. Стените на тази стая са от камък и са много дебели. А и никой няма да слезе по стълбите до тук, защото музеят е затворен.
Хариет отстъпи още няколко крачки назад. Беше стигнала почти до края на пътечката. Само след миг щеше да може да се втурне покрай последния шкаф и да бяга по съседната пътека. Не знаеше какво ще прави след това, но все щеше да измисли нещо, уверяваше се тя. Междувременно трябваше да задържи Морлънд колкото може повече.
— Защо си толкова твърдо решен да си отмъстиш на Сейнт Джъстин? — попита тя. — Какво ти е сторил?
— Какво ми е сторил ли? — яростта изкривяваше красивото лице на Брайс. — Като всички останали от неговия сорт, той имаше всичко. Винаги е имал всичко. А аз нямах нищо. Нищо. Семействата ни бяха съседи години наред. Докато растях, трябваше да го гледам, него и по-големия му брат, как получават най-доброто. Коне, карети, дрехи, училища.