Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Винаги така правят — възрази тихо мадам Дюло и я погледна в лицето. — Тъкмо смятах да подредя наново шкафа с бельото и платовете. Имате ли желание да ми помогнете?
Анжелика не знаеше дали това е опит за подкуп или за помирение. Всъщност, какво значение имаше, след като не можеше да му се противопостави…
— С удоволствие — отговори тя, обърна се рязко и влезе в къщата.
Шкафът за бельо се оказа огромен гардероб от кипарисово дърво, който заемаше почти цялата задна стена на обитаваната от мадам Дюло спалня. Предстоеше основна инспекция.
Шкафът изглеждаше бездънен. Анжелика и повиканите набързо прислужнички извадиха цели планини от ленени кърпи, калъфки за възглавници и чаршафи, повечето с монограм или бели и пъстри бродерии. Последваха ги огромни купчини фино изтъкани кърпи за ръце, покривки за маса от дамаска или жакард, предназначени както за малките салонни масички, така и за огромните банкетни маси. Към всяка покривка имаше подходящи салфетки. В едно чекмедже бяха платовете: тънък лен и памук за мъжки ризи, батиста за кърпички и дамско бельо, дори мек бархет за бебешки пелени. В тази къща имаше всичко.
Анжелика и момичетата натрупаха бельото на голямото легло, после започнаха да разгъват всяка вещ и да я преглеждат за дупки, петна и разшити шевове. Нещата, които се нуждаеха от поправка, се оставяха настрана, другите отново се сгъваха и се подаваха на мадам Дюло, която ги сравняваше със списъка си и ги поставяше по местата им в шкафа. В една кошница бяха приготвени пръчици от сандалово дърво, които господарката на дома поставяше между бельото, за да ухае на хубаво и да не го нападат насекоми.
Когато свършиха, подредените в шкафа стотици парчета плат представляваха наистина внушителна гледка.
Анжелика беше вършила тази работа и в дома на леля си, но нейната сбирка от бельо и покривки изобщо не можеше да се мери с тази на мадам Дюло. Тя поглади с възхищение фината бродерия на една възглавница и се обърна към майката на Рейнолд:
— Имате прекрасни неща. Никога не съм виждала такава бродерия.
Усмивката на възрастната дама издаваше лека тъга.
— Заслугата не е моя. Когато дойдох тук, всичко си беше на мястото. Донесли са го поколения снахи, защото обичайната зестра е съставена от дванадесет дузини от всеки вид бельо и покривки. Моят принос се състои в това да се погрижа следващата господарка на „Боньор“ да получи всичко в безупречно състояние. А тази господарка сте вие.
Това беше великодушно признание, преди всичко защото беше произнесено пред свидетели, които без съмнение щяха да разпространят новината из цял „Боньор“. Анжелика беше готова да се закълне, че мадам Дюло не го е направила нарочно, но вече беше живяла достатъчно дълго под един покрив с нея и знаеше, че и тя, както и синът й, не прави нищо без определена цел.
— Много съм ви благодарна за грижите, които сте положили — отговори просто тя. — Много ми се иска и аз да можех да дам своя принос към тази богата сбирка.
— Можете, разбира се. Очевидно проявявате интерес към тези неща, а и сте много сръчна с иглата. — Мадам Дюло затвори вратите на шкафа, погледна момичетата и заговори дружелюбно: — Това е всичко за днес. Слезте долу и кажете на Тит Жан, че искаме прясно сварено кафе. Поръчайте му още да потърси мосю Рейнолд и да го помоли да се присъедини към нас.
Когато момичетата излязоха, мадам Дюло пристъпи към една малка масичка, поставена в близост до отворената балконска врата, и покани Анжелика да седне. После се настани насреща й, приглади полите си, облегна се назад и постави ръце върху облегалките на стола си. Известно време погледа замислено Анжелика, преди да заговори:
— Синът ми се е метнал изцяло на баща си. Знаете, че Рейнолд не е от починалия ми съпруг? — Когато Анжелика кимна, тя продължи спокойно и отмерено: — Бащата на Рейнолд беше син на дребен земевладелец от окръг Кери в Ирландия. Името му беше Шон Доминик О’Мейли. Шон посещаваше училище във Франция, тъй като на католиците в Ирландия беше трудно да получат образование. Революционните идеи бяха широко разпространени и заразиха и него. Когато трябваше да прекъсне учението заради революционния терор, се върна в къщи и донесе идеите за свобода и равенство. Сгодихме се, но в същото време той беше във връзка с Даниел О’Конъл и Католическия комитет и се бореше за правата на католиците в Ирландия. Тъй като притежаваше талант на организатор, а и не умееше да се прикрива, скоро влезе в конфликт с властите в Дъблин. Решиха да го премахнат от пътя си и го обвиниха в контрабанда. Имаше чичо, който се застъпваше за свободна търговия и на когото Шон често помагаше. Арестуваха го в деня преди сватбата ни и още на следващата сутрин го обесиха. Понякога на съдбата й харесва да бъде иронична…