Нежният измамник

Когато майка му излезе, Рейнолд се опита да привлече вниманието на Анжелика върху себе си, но тя се направи, че не забелязва, защото инстинктът я предупреждаваше, че той също има намерение да се оттегли скоро и да я вземе със себе си. След сутрешната разправия тя бе съумяла да остане цял ден далече от него. Ако си легнеха достатъчно късно, можеше да се оправдае с късния нощен час, за да избегне предстоящото обяснение.

Беше минал около половин час след оттеглянето на мадам Дюло, когато щастието се обърна на страната на Рейнолд. Играта вече не беше просто едно забавление, напрежението се покачваше с всяка изминала минута. Майкъл следеше отварянето на картите с най-голямо внимание, Дебора се мръщеше и размишляваше дълго над залаганията си, което подтикна Рейнолд да изрази недоволството си. Анжелика, която никога не бе играла нещо по-вълнуващо от пикет, усети как започва да трепери от нерви.

Когато й обясни правилата, Майкъл разказа, че фараонът е дошъл в Луизиана от Франция, където по времето на Людовик XIII бил една от любимите игри на карти. Името идвало от първите карти, на гърба на които бил изобразен египетски фараон. На масата се слагаше сгъваема дъска, на която бяха отпечатани всички карти, и играчите слагаха жетоните си върху картите, които според тях щяха да бъдат отворени, докато траеше партията. Всеки път от сандъчето се изваждаха по две карти, като първата губеше, а втората печелеше. В игралните салони се играеше срещу банката, тоест срещу собствениците, а в къщи срещу човека, който имаше най-добри познания по математика. Лекото предимство на банката не беше от значение, с изключение на случаите, когато „банкерът“ си служеше с измама. Фараонът предлагаше много повече възможности за измама от всяка друга игра на карти и вероятно причината за това се криеше в дългата му история.

Дебора непрекъснато губеше и все повече се възбуждаше. За да не я наскърби, Рейнолд отстъпи банката на Майкъл. По-късно Майкъл я предаде на Анжелика, но тя беше твърде заета със собствената си игра, за да пази добре банката. Едва когато дойде редът на Дебора, щастието се обърна отново и се усмихна на банката.

Играта отдавна беше престанала да бъде весела. Анжелика размишляваше отчаяно как би могла да сложи край на поредната партия, но това да не означава край на вечерта. Може би спасителната идея беше да ги попита искат ли да хапнат нещо?

Тъкмо когато отвори уста, за да им предложи лека закуска, Рейнолд се облегна назад в стола си и хвърли картите си на масата.

— Ако искаш да даваш отдолу, Дебора — проговори обвинително той, — почакай поне докато се научиш как се прави.

Дебора се изчерви и в погледна й се появи разкаяние.

— Исках само да видя дали мога. Не вярвах, че ще ме хванат.