Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Ето как стана — продължи задавено тя. — Моята задача беше да вляза в кабината ви и да ви заваря насаме с Рейнолд. Надявахме се наоколо да няма никой, тъй като беше вече късно, а Рейнолд каза, че ще подкупи камериерката на дамите, за да си намери друго занимание. Аз трябваше да отворя вратата на кабината ви и ужасено да се развикам, че е неприлично да оставате насаме с мъж, който не ви е роднина.
Тя млъкна за миг и племенницата помилва утешително рамото й със загрубялата си от работа ръка.
— Няма нужда да продължаваш, лельо Дороти.
— Напротив — изхълца мадам Парнел. — Важно е да довърша. Рейнолд не искаше да разруши доброто ви име. Той ме увери, че веднага и по всички правила ще помоли за ръката ви, и очевидно е постъпил точно така. Той каза… каза, че по никакъв начин няма да ви причини болка, че ще ви бъде добър съпруг, че винаги ще се отнася с вас като истински джентълмен. О, господи! — Тя се залюля напред-назад и отново захълца. — Той е толкова красив мъж, а и изглеждаше завладян от вашата красота. Знам, че първоначалното му намерение беше да си върне плантацията, която Крю му отне, но после се е влюбил във вас и… Затова си помислих, че дори и да ви кажа истината, тя няма да бъде толкова важна за вас.
Въпроси, писъци и още въпроси образуваха грамадна буца в гърлото на Анжелика и тя преглътна мъчително, за да я прогони. В този момент се появи Естел с табла в ръка.
Непосредствено след нея в салона влезе мадам Дюло. Погледът й издаваше скептичност, дори пренебрежение. Анжелика погледна по-внимателно посетителките и за първи път осъзна, че мадам Парнел и племенницата й са облечени в прости памучни рокли и носят обикновени сламени шапки без панделки, типични за жените от низшите слоеве.
Какво беше станало с накитите и изисканите тоалети на бившата артистка? Дали беше изгубила всичко при експлозията? Или външността й е била лъжлива, също като уверенията в приятелство, които излизаха от устата й?
Усмивката, с която майката на Рейнолд изгледа двете жени, беше хладна, поздравът й снизходителен.
— Радвам се да се запозная с приятелите на Анжелика — продължи бавно тя. — Наблизо ли живеете?
Отговори племенницата и гласът й издаваше трудно сдържан гняв:
— Леля ми се познава със сина ви, мадам. Жена му е почти непозната за нас. Не знам защо се интересувате къде живеем, но мъжът ми и аз имаме къща по-надолу по течението на реката, а леля се настани при нас.
— Разбирам. — Мадам Дюло се огледа и си избра място точно зад масичката, на която Естел остави таблата с кафето. Тя посегна към сребърната кана и попита: — Желаят ли дамите кафе?
Племенницата на мадам Парнел скочи от мястото си.
— Не, благодаря. Леля каза всичко, което имаше да каже. Най-добре е да си тръгваме.
Бившата актриса се изпъчи с цялото й останало достойнство.
— Разбира се, скъпа — обърна се към племенницата си тя и вирна гордо брадичка — жест, който би изглеждал комичен, ако не бяха будещите съчувствие превързани очи. Фалшивото достойнство обаче изчезна също така бързо, както се беше появило, когато тя се обърна в посоката, от която идваше гласът на Анжелика: — Много съжалявам, мила, наистина. Помолете Рейнолд да ми прости. Може би и вие ще му простите, защото в края на краищата всичко се обърна на добре, нали?
— Така е — прошепна с пресекващ глас Анжелика. — Мисля, че няма за какво да се тревожите. Всичко е нормално.
Какво друго можеше да каже? Нямаше смисъл да обяснява на сляпата жена, че резултатът от заговора, в който беше участвала, е истинска катастрофа.
Без да погледне свекърва си, Анжелика придружи гостите си до вратата. Остана на входа, докато племенницата на мадам Парнел качи леля си в простата кола и с опитни ръце подкара коня надолу по входната алея.
Анжелика не забеляза, че мадам Дюло е пристъпила зад нея, и се стресна до смърт от гласа й.
— Човек трябва да се научи да се противопоставя на угризенията на съвестта. Обикновено те носят повече вреда, отколкото полза.
— Чули сте всичко — установи Анжелика, без да изпитва изненада.
Изражението на свекърва й беше неразгадаемо, само бръчиците в ъгълчетата на очите издаваха обзелото я напрежение.
— Тъкмо подреждах рози във вазата на масата за обед. Вратата между трапезарията и задния салон беше открехната.
Анжелика въздъхна примирено.
— Сигурна съм че мадам Парнел е дошла с най-добри намерения.