Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
Единствените изключения бяха Естел и Тит Жан. С течение на времето двамата се проявиха като най-верните й привърженици. Сякаш имаха чувството, че някой я преследва, и във всеки момент бяха готови да й се притекат на помощ. Анжелика им беше благодарна за тази солидарност. Тя означаваше, че поне някои от желанията й ще бъдат изпълнени. И което беше още по-важно — хубаво беше, че има хора, които са на нейна страна.
На нейна страна. Сякаш тя и майката на Рейнолд водеха война. Част от проблема беше в това, че мадам Дюло имаше пълното право да гледа на снаха си с неприязън, дори с омраза. Ако я караха да се чувства като натрапница, тя не можеше да им се сърди, защото самата тя се възприемаше като такава.
Въпреки това постоянното напрежение започваше да я ядосва. През последната седмица се беше скарала два пъти с Дебора, а тази сутрин едва не залепи плесница на Рейнолд само защото се беше оплакал, че ризите му не са изгладени добре, и я беше посъветвал да поговори с гладачките.
Най-лошото беше, че тази смешна война не й позволяваше да се доближи повече до Рейнолд. Първата седмица двамата бяха излезли веднъж на езда и той с гордост й показа колко голяма е плантацията, колко прекрасна е захарната тръстика по полята, колко многоброен е добитъкът, колко красиви са бреговете на реката, която се виеше през полята. Оттогава двамата почти не се виждаха. Той имаше толкова много работа. Обсъждаше с надзирателя новите насаждения, грижеше се за изсичането на горите, за почистването на рововете и изгарянето на боклука, занимаваше се с поправките по къщите и участваше лично в тях, така че се връщаше в къщи сгорещен, уморен и без настроение за дълги разговори.
Ако не беше зает с делата на имението, той слизаше на реката, придружен от Майкъл, за да ловят риба. Или посещаваше други плантатори и разговаряше с тях за памука и захарта, за земите и за разни неща, случили се в околността. Когато се връщаше, разказваше за тези събития на майка си, на Дебора и на Майкъл. От време на време се обръщаше и към жена си, но тъй като тя не познаваше нито местата, нито хората, за които ставаше дума, не можеше да участва пълноценно в разговора.
Само нощем бяха сами. Понякога, може би нарочно, той беше толкова изтощен от усилния труд, че заспиваше като мъртъв. Друг път обаче протягаше ръце към нея и я любеше с такава отчаяна сила, че Анжелика не беше способна да мисли за нищо друго.
Тя помълча малко, отдадена на мислите си, и се обърна към Естел:
— Не е толкова просто, колкото изглежда.
Другата жена поклати глава.
— Нищо няма да се промени, мамзел, ако не опитате.
Както и преди, когато някоя молба от нейна страна предизвикваше неразбория в кухнята или в перачницата, така и сега Анжелика си помисли, че Естел и Тит Жан имат и други причини да застанат на нейна страна. Може би смятаха — особено Естел, която сега беше нейна лична камериерка, че ако новата им господарка заздрави позицията си в плантацията, те също ще се издигнат в йерархията на слугите. Дали затова я подтикваха да заеме полагащото й се място? Тя не знаеше, а и нямаше смисъл да ги пита.
Анжелика засенчи очите си с ръка и попита, за да промени темата:
— Да не се е случило нещо в къщата? Имате ли нужда от мен?
Икономката се удари с ръка по челото.
— О, мамзел, за малко да забравя! Имате посещение.
Безкрайните посещения бяха започнали да й омръзват. Както и леля й в Начез, дамите на „Боньор“ прекарваха много време в посрещане на гости и в ходене по гости. Тези взаимни визити се извършваха в най-различна форма, като се започне с така нареченото модно посещение, при което дамата оставяше само картичката си, и се стигне до формалното посещение, което траеше точно половин час и при което се поднасяха освежителни напитки. Освен това имаше неформални посещения между членовете на едно семейство и близките приятели, които можеха да продължат цял следобед или дори няколко дни. Тази практика служеше за подновяване и заздравяване на семейните и приятелските връзки. Освен това по този начин всички се информираха взаимно за събитията в околностите.
Пристигането на новата снаха в „Боньор“ беше достатъчно да привлече неизброими гости, а фактът, че невестата е дъщеря на мъжа, спечелил „Боньор“ на карти, доведе до истински наплив от посетители.
Повечето дами, които им гостуваха, нямаха никакво намерение да привлекат Анжелика в своя кръг. Те идваха заради мадам и мадмоазел Дюло. Разбира се, очакваха, да, дори изискваха да видят снахата, но почти не разговаряха с нея. Искаха да я огледат, да преценят достойна ли е за съпруга на Рейнолд Хардън, а после на спокойствие да обсъдят грешките и слабостите й.