Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Съжалявам — прошепна Анжелика. Не знаеше какво повече би могла да каже. Разбираше, че такава реакция е недостатъчна, но не й хрумваше нищо подходящо.
Мадам Дюло кимна.
— Аз очаквах детето му. Можех да си остана в Ирландия, знаех, че семейството ми няма да се отрече от мен. Обаче бях слушала твърде много речи за свободата. Мразех мисълта, че детето на Шон ще се роди в същия този тесен, задушен свят, който го уби. Една нощ събрах багажа си, откраднах от татко пари за пътуването и се качих на първия кораб за Ню Орлиънс.
— Много смело от ваша страна.
— Много глупаво — поправи я мадам Дюло и на лицето й се изписа уморена усмивка. — Едва не умрях от глад. Дълго време смятах, че това е наказание за греховете ми. И сега смятам така.
Майката на Рейнолд погледна въпросително снаха си, сякаш искаше да разбере какво знае тя от сина й. Анжелика се приведе напред и рече:
— Вероятно известно време сте живели сами.
— Бях толкова млада. Рейнолд беше моят другар, моята играчка, моята опора. Живеехме един за друг. А после срещнах Жерар Дюло и се омъжих за него. Рейнолд го прие като предателство и в същото време като доказателство, че не е могъл да отговори на изискванията ми. Прости на мосю Дюло, че ме е отнел от него, но на мен не прости, че го допуснах.
— Присъдата ви е несправедлива. Той ви обича толкова много.
— Любовта и прошката са две различни неща. Можеш да обичаш другия отдалече, защото се страхуваш да не се издадеш, но за да му простиш, трябва да останеш близо до него и да му се довериш. Рейнолд се държи далече от всички хора, живее в пълна изолация. Често се питам дали именно аз не съм отговорна за отношението му към вас.
— Не вярвам. Рейнолд не е малко дете, което се крие зад полите на майка си. — Не й беше лесно да облече в думи онова, което изпитваше, но имаше чувството, че другата жена я разбира.
— Така е, той вече не е дете. Но е станал твърд като камък и няма доверие никому, освен това не изпитва уважение към думите и чувствата на жените.
Анжелика погледна замислено свекърва си.
— Може би е така, но той направи всичко, за да ви върне „Боньор“. И на сестра си, разбира се, но най-вече на вас.
— И как го постигна? Въпреки всичките му грубости бях сигурна, че синът ми никога няма да злоупотреби с една дама. А се оказа, че съм се лъгала. — Мадам Дюло прехапа устни и продължи: — Разбира се, вие не сте задължена да ми обяснявате колко голяма е била заблудата ми. Но много искам да разбера какво ви е сторил синът ми.
От балкона долиташе топъл бриз. Анжелика се изчерви, но отговори спокойно на погледа на свекърва си.
— Мисля, че е най-добре да попитате за това Рейнолд — гласеше сдържаният й отговор.
— И ще го направя — обеща майката. — Въпреки това искам да чуя и вашата версия. Гледните точки на мъжа и жената са толкова различни.
— Нищо не се е случило — отговори рязко Анжелика и сама се изненада от тази внезапна решителност. — Котлите на парахода избухнаха и той се разтроши на парченца.
— А после?
Анжелика извърна глава.
— После… се венчахме.
— Разбирам. И вие приехте предложението на сина ми, макар че нищо не се беше случило, и се омъжихте за него с леко сърце?
— Ситуацията беше доста… необикновена — отговори смутено Анжелика.
— Което означава, че тази сватба не ви е била по сърце. Той попита ли ви изобщо?
Думите прозвучаха режещо, почти злобно, но дали бяха искрени?
— Тогава бях в безсъзнание и той не срещна особени трудности в получаването на съгласието ми.
— Бяхте в безсъзнание? Искате да кажете, че той… — Мадам Дюло се задъха. — Не. Рейнолд никога не би направил това. Какво искате да кажете?
— Иска да каже — прозвуча твърд глас откъм вратата, — че събитието е било много весело, но тя просто не може да си го спомни.
Мадам Дюло се обърна рязко към вратата и изгледа втренчено сина си.
— Но ти помниш, нали?
Усмивката, с която Рейнолд пристъпи навътре, беше зла, но поклонът му беше безупречен, въпреки запотените коси и вмирисаните на коне дрехи.
— Споменът за онази нощ се е запечатал завинаги в сърцето ми. И в мозъка, разбира се.
— Ще минем и без мелодраматизма ти, драги. Да разбирам ли, че само ти си виновен за това незабравимо събитие, понеже не си го обмислил достатъчно добре?
— Наистина ли смяташ, че не съм знаел какво правя? — попита развеселено Рейнолд.
— По-скоро, че си направил грешка и че опитът да я поправиш се е провалил.
Рейнолд склони глава и отговори: