Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Сега разбра ли, че не можеш да мамиш? — попита с иронична усмивка брат й. — Съветвам те да не се опитваш отново, особено когато не си си у дома.
— Никога не бих го направила, Рейнолд, наистина!
— Би трябвало да познаваш достатъчно добре Дебора, за да знаеш, че никога не би направила такова нещо — намеси се в нейна защита Майкъл. — Решила е да се опита, какво толкова?
— Тази дързост може да й донесе славата, че не умее да се оправя с парите, ако не и нещо по-лошо. — Рейнолд измери приятеля си с твърд поглед.
— Това вече е прекалено! — разсърди се Дебора.
Майкъл се надигна от мястото си.
— Мисля, че дължиш извинение на сестра си. Нямаше ни най-малък повод да я обидиш така.
— Само я предупредих и както се разбра, това предупреждение е било абсолютно необходимо — възрази непримиримо Рейнолд. — Ако не се съобразява с изискванията ми, никога вече няма да се появи пред обществото.
Дебора изглеждаше стъписана и Анжелика я разбираше много добре. Едновременно с това в душата й покълна тъмно подозрение. Самата тя беше изглеждала точно така след неочакваната атака на мадам Дюло срещу собствения й син.
Майкъл не изпитваше нейните съмнения. Той се изправи пред Рейнолд и го погледна с каменно изражение и святкащи от гняв очи.
— Точно ти ли смяташ, че имаш право да определяш правилата за поведение в обществото? Това е най-хубавият виц, който съм чувал.
— Не, приятелю, това е въпрос на опит — гласеше студеният отговор. — Човек трябва да е отлично запознат с неприличното поведение в обществото, за да може да предпазва другите от него.
— Вероятно трябва да познава и непочтените жени, нали? Каква светлина хвърля това върху Анжелика? Или поведението ти спрямо нея не влиза в сметката?
— Тук не става въпрос за жена ми. — Думите режеха като наточена стомана.
— Не ставай глупак. Аз не съм поставил под въпрос нейното поведение. — Отговорът на Майкъл беше също така студен.
— Рейнолд! Майкъл! Престанете, моля ви! — извика Дебора и погледна двамата с насълзени очи.
Брат й изобщо не я удостои с внимание.
— Мисля, че тук се поставя под съмнение моята чест — произнесе бавно той.
— Бих казал, че е по-скоро разсъдъкът ти — възрази Майкъл. — Но ти можеш да го приемеш, както искаш.
Усмивката на Рейнолд беше леденостудена.
— Съветвам те да бъдеш предпазлив, фактът, че досега отказвах да се дуелирам с теб, не означава, че ще постъпвам така всеки път, когато ме предизвикаш.
— Това си е твоя работа — отговори Майкъл и лицето му пламна.
Рейнолд измери с внимателен поглед приятеля си и кимна.
— Е, добре. Само че оръжията ще избера аз. Както знаеш, предпочитам шпагата.
— Не! Не бива да правите това! — изплака Дебора.
Двамата мъже не й обърнаха внимание. Майкъл погледна приятеля си право в очите, после се поклони бавно и сковано.
— Съгласен съм.
— И аз.
Анжелика наблюдаваше двамата мъже и не казваше нито дума, макар че страхът стягаше гърлото й и я караше да пищи. Комедия, това беше най-доброто описание на сцената, която се разиграваше пред очите й. Тя просто не можеше да повярва, че тази започнала за дреболии караница ще завърши с проливане на кръв.
— Сигурен съм — рече Майкъл, — че ще намерим секунданти, ако се обърнем към съседите ви. Ако бъдеш така добър да изпратиш Тит Жан в най-близкото имение, можем да се срещнем на разсъмване.
Рейнолд отмести стола си и се надигна с небрежна гъвкавост.
— Ти да не си въобразяваш, че ще се изтръгна от топлата прегръдка на жена си при първия лъч на зората, за да извадя шпагата си срещу теб в някоя горичка? Да не съм малоумен. По-добре е да уредим този малък спор веднага.
Майкъл го изгледа стреснато.
— Тук има дами!
— Те могат да останат или да си отидат. Все ми е едно. — Рейнолд отиде до камината и дръпна шнура на звънеца, за да повика някого от слугите.
— Не говориш сериозно. Няма ли поне да излезем в галерията? — Майкъл не помръдваше от мястото си до масата.
— Идеята е великолепна. Мама ще побеснее, ако изподраскаме мебелите й.
Майкъл смръщи чело.
— Доставя ти удоволствие да ме правиш смешен, нали? Без съмнение, имаш своите основания и аз признавам, че умееш да си служиш с шпагата много по-добре от мен. Но те уверявам, че възприемам дуела ни съвсем сериозно. Ще се защитавам, докато имам сили, и ще се опитам да пролея кръвта ти.
— В теб говори истинският джентълмен — отбеляза сухо Рейнолд. Когато се появи Тит Жан, той се обърна към него: — Донесете ни две шпаги, моля.
Тит Жан отвори стреснато очи, но бързо се овладя, поклони се и напусна стаята, без да каже нито дума.