Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Не съм направил грешка.
— Години наред трябваше да гледам как ти престъпваш всички правила, които не са ти по вкуса, и как захвърляш през борда всяка почтеност, ако тя се изпречва на пътя ти — заговори с треперещ глас майката и лицето й стана пепелявосиво. — Не! — извика сърдито тя, когато синът й отвори уста, за да възрази. — Позволи ми да довърша. Никога не съм ти се месила, защото вярвах, че имаш свой собствен кодекс на честта, в някои отношения много по-строг от онзи, който отричаше. Сега разбирам, че такъв кодекс не съществува. Искам само да ти кажа, че лошото отношение към жените е непростимо.
Погледът на Рейнолд беше спокоен и неразгадаем, но той не смееше да се обърне към жена си.
— Кой ме обвинява в лошо отношение към жена?
— Не е Анжелика, макар че тя има всички основания да го стори.
— Значи е посетителката й. Кой би помислил, че именно мадам Парнел ще оцелее и ще извади истината на бял свят?
Рейнолд стоеше пред майка си изправен като свещ, леко пребледнял, сякаш му предстоеше съд. Няколко капки пот се стекоха по врата му. Анжелика не можеше да откъсне очи от него. Сърцето й биеше болезнено.
— Значи признаваш. Имал си намерение да прелъстиш една млада жена и да се оставиш да те изненадат, за да я принудиш да се омъжи за теб.
— Понякога е достатъчно само да се престориш, че вършиш нещо — отговори кратко Рейнолд.
— Така е, но след това идват делата — възрази с безжизнен глас майката. — Сигурен ли си, че експлозията на „Кралица Катлийн“ не е дошла тъкмо навреме, за да те спре да не извършиш насилие?
— Сигурен съм — отговори тихо синът й. — Тя се отбраняваше с всички сили.
Мадам Дюло го изгледа с присвити очи. Мина известно време преди да овладее гласа си, но когато заговори, не скри презрението си:
— Значи се е отбранявала? Нищо друго ли не е направила, за да те спре?
Рейнолд сякаш онемя. Сви дясната си ръка в юмрук, после бавно я отвори. Погледна втренчено отпуснатите си пръсти и едва тогава отговори:
— Не.
— Напротив! — изкрещя Анжелика и скочи на крака толкова бързо, че полите й изплющяха. — Той престана сам, без аз да го моля. Когато котлите се взривиха, беше готов да се извини.
Мадам Дюло измери сина си с изпитателен поглед, но не можа да прочете нищо по непроницаемото му лице. После се обърна към Анжелика и рече:
— Вие не можете да знаете какво още е възнамерявал да направи.
— Имах достатъчно време да си припомням всяка секунда от онази ужасна нощ. Освен това вече познавам Рейнолд и знам какво може да направи и какво не.
— Значи опрощавате греховете му? Звучи прекрасно, но недостоверно. Все пак вие сте изцяло зависима от него. И от настроенията му.
Анжелика не можеше да сподели подобен възглед.
— Трябва да ви кажа, че той нямаше да влезе в кабината ми, ако аз не го бях… окуражила.
— О, не — възрази Рейнолд и сърдито заклати глава. — Влязох в кабината ти, защото така исках.
Анжелика го погледна и отговори раздразнено:
— Аз можех най-спокойно да се върна в кабината си и да заключа вратата, нали? Нима щеше да я разбиеш? Можех да го направя, но ти беше толкова…
— Убедителен? Ако този метод се окажеше неуспешен, имах предвид десетина други.
— Но не стана нужда да ги прилагаш, защото аз буквално те умолявах да ме освободиш от проклетия корсет! — изсъска вбесено Анжелика.
Рейнолд се намръщи и се обърна към майка си.
— Жена ми изпитва панически страх, че може да прекара нощта стегната в корсета си. Точно затова подкупих камериерката на дамите, която трябваше да й помогне да се съблече.
— Знам — прошепна с пресекващ глас мадам Дюло.
— Анжелика не е имала намерението да ми позволи и най-дребната волност — продължи решително той. — Получих онова, което исках, само с насилие и с хитрост, но не мога да кажа, че съжалявам.
— Не се съмнявам. Още като дете поемаше цялата отговорност за всяко позорно дело, което беше извършил. Но тук не става въпрос за твоите чувства, а за чувствата на Анжелика. Тя е тази, която има право да съжалява или не.
Анжелика не знаеше какво точно изпитва в този момент. Ала когато забеляза блясъка в очите на мадам Дюло, изведнъж осъзна, че това няма значение.
Майката на Рейнолд беше провела този разговор с намерението да натрие носа на сина си, но преди всичко за да поправи вредата, нанесена от посещението на мадам Парнел. Тя беше предизвикала този сблъсък напълно съзнателно и беше обвинила сина си по начин, който бе подтикнал Анжелика да го защити. Поставена в тази роля, тя бе погледнала на случилото се през онази нощ със съвсем други очи и беше стигнала до извода, че поведението на Рейнолд е било позорно, но че основанията му да действа така са били безкористни. И че избраният от него начин да я компрометира, без да приложи физическо насилие, може да се нарече дори хуманен.