Нежният измамник
- Автор: Блейк Дженнифер
- Язык: болгарский
- Переводчик: Ваня Пенева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният измамник». Краткое содержание книги:
— Посещение? За мен? — попита със съмнение в гласа Анжелика.
— Някоя си мадам Парнел — отговори бързо Естел и подаде на господарката си визитна картичка. Беше я хванала само с два пръста, жест, който издаваше пренебрежение към общественото положение на гостенката.
Анжелика погледна смаяно картичката. Мадам Парнел. Това беше жената, с която се запозна на борда на „Кралица Катлийн“. Бивша актриса, позната на баща й от отдавна минали времена. Значи дамата беше оцеляла. Но откъде, за бога, беше узнала, че Анжелика е в „Боньор“?
Младата жена стана и приглади полите си. Погледна замислено Естел и попита:
— Къде я въведохте?
— В задния салон, мамзел. Това ми се стори най-разумно.
— Права сте. Веднага ще отида при нея. Дали ще можете да ни поднесете кафе и нещо за хапване?
Естел кимна, но когато Анжелика се запъти към къщата, погледна след нея със смръщено чело.
„Боньор“ разполагаше с двоен салон, дълго помещение, разделено на две части с плъзгаща се врата. Предният салон беше по-голям и по-официален, място, където се посрещаха по-важните гости. Задният салон не беше толкова изискан, но дамите на дома се чувстваха там много по-уютно. Те обичаха да четат там на хладина, да шият и да разговарят. По това време на деня вратите бяха затворени, за да не влиза слънцето, и помещението беше хладно и мрачно.
Анжелика влезе откъм галерията, остави вратата отворена и хвърли книгата, която носеше, на малка масичка до вратата.
— Мадам Парнел, за мен е истинска радост да ви видя отново. Съжалявам, че са ви оставили да седите в тъмното. Не мога да позволя това. Почакайте само за миг, ще отворя другата врата, за да влезе светлина.
— За бога, детето ми, не си правете труда — прозвуча в полумрака добре познатият дрезгав глас. — Светло или тъмно за мен е все едно.
Нещо в гласа на жената, леко треперене или мрачно примирение, накара Анжелика да вдигне стреснато глава. Тя се обърна и замръзна на мястото си.
Шумната, пълна, шикозно облечена жена с боядисана коса вече не съществуваше. На нейно място седеше тънка, дори мършава твар със сива коса и грозни червени белези по лицето. И най-страшното — с бяла превръзка на очите.
Мадам Парнел не беше сама. До нея седеше тромава млада жена с блестящи черни очи и войнствено вирната брадичка. Тя държеше ръката на възрастната жена и лицето й беше мрачно като на булдог.
Мадам Парнел се усмихна разбиращо.
— Знам, че сте шокирана, скъпа моя, и ви разбирам. Изглеждам ужасно, знам, макар че племенницата ми Гуси твърди друго. Но аз съм дошла, защото ме беше страх за вас. Чух, че при катастрофата сте била тежко ранена и че Рейнолд Хардън ви е отвел в дома си. Исках лично да се убедя, че сте добре. Слава богу, гласът ви прозвуча, сякаш всичко е наред.
Загрижеността на тази жена, която й беше почти непозната, стопли сърцето на Анжелика. Постара се гласът й да звучи весело и заговори:
— Ударих си главата, но вече съм напълно възстановена.
Сляпата жена въздъхна облекчено.
— Това е чудесно. Освен това ми казаха, че сте омъжена. Толкова се радвам за вас. Докато лежах полумъртва, затворена в черен мрак, непрекъснато си мислех, че онова, което ме сполетя, е божия присъда. Ако си бях лежала кротко в собственото легло, както подобава на почтена жена, вместо да се промъквам към вашата кабина, нямаше да се озова в близост до врящата пара и да се изгоря. Щях само да се понамокря и толкова.
— Били сте на път към моята кабина? — попита учудено Анжелика и продължи с променен глас: — Не ви разбирам.
— Така ли? О, малката ми! Рейнолд ще побеснее от гняв, но в момента ми е все едно. Онова, което беше замислил, беше ужасно. Знаех го още тогава, но имах голям дълг към него и той предложи да ми го опрости, ако му окажа тази малка услуга. Реших, че си струва, особено след като ми се удаде случай да поговоря с вас. Съчувствах на Рейнолд, а още повече на майка му и на Дебора.
— Какво точно трябваше да направите за Рейнолд? — попита тихо Анжелика.
— Аз… о, звучи толкова скандално, когато трябва да го облека в думи. Но не исках да ви сторя зло, повярвайте! Нямаше да се замеся в тази работа, ако не се познавах с баща ви. Рейнолд ме увери, че неправдата, която ще извършим, е единственият път към поправяне на много по-голямо зло. Освен това младежът, с когото пътувахте, не проявяваше към вас уважението, дължимо на една бъдеща съпруга.
— Моля ви, мадам Парнел.
Старата дама попипа нервно деколтето на роклята си. Жената, която седеше до нея и която тя бе нарекла своя племенница, бръкна в овехтялата си ръчна чанта, извади носна кърпичка и я мушна в треперещата ръка на леля си. Мадам Парнел избърса носа си и прокара пръсти по превръзката на очите си, по-скоро по навик, отколкото по необходимост.