По трудния начин
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «По трудния начин». Краткое содержание книги:
Но този нов случай го тревожи. Истината му убягва. Налага се да се зарови в подробностите. Да тръгне по следите. Да го направи по трудния начин. Докато това, което е започнало на една оживена улица в Ню Йорк, най-сетне не избухне на пет хиляди километра оттам. В тихата английска провинция. Докато Ричър крачи сам през сенките. Въоръжен и опасен. Недосегаем.
Джак Ричър. Войник. Самотник. Герой.
Мъжете искат да са като него.
Жените искат да са с него.
— Вие сигурно сте американците — отбеляза той.
Ричър за миг се почуди как е разбрал. Дрехите? Зъбите? Миризмата? Логично разсъждение в стил Шерлок Холмс? После човекът поясни:
— Оставих отворено само заради вас. Ако не се бяхте обадили по телефона, вече щях да съм на път за вкъщи. Нямах никаква друга работа.
— Извинявайте, че сме ви задържали — каза Полинг.
— Няма проблеми — отвърна човекът. — Винаги се радвам да помогна на колега.
— Търсим един човек — започна Полинг. — Пристигнал е от Ню Йорк преди два дни. Казва се Тейлър и е англичанин.
Човекът вдигна очи, когато чу името.
— Два пъти за един ден — каза той. — Вашият мистър Тейлър явно е доста популярен.
— Как така?
— Някакъв човек ми се обади от Ню Йорк със същия въпрос. Не искаше да се представи. Предполагам, че е позвънил поред във всички лондонски детективски агенции.
— Американец ли беше?
— Да.
Полинг се обърна към Ричър и произнесе беззвучно: „Лейн“.
Ричър кимна.
— Опитал се е да свърши работата сам. Да си спести парите, които ми дължи.
Полинг отново се обърна към бюрото.
— И вие какво му казахте?
— Че във Великобритания живеят шейсет милиона души и вероятно неколкостотин хиляди от тях се казват Тейлър. Името е доста често срещано. Казах му, че ако не разполага с допълнителна информация, наистина не мога да му помогна.
— А ще можете ли да помогнете на нас?
— Зависи дали вие разполагате с допълнителна информация.
— Разполагаме със снимки.
— Те може и да бъдат от полза в някакъв момент. Но не и в началото. Колко време е прекарал този Тейлър в Америка?
— Доста години, мисля.
— Значи няма база тук? Няма дом?
— Сигурна съм, че е така.
— Ами положението е безнадеждно — каза човекът. — Не разбирате ли? Аз работя с бази данни. И в Ню Йорк правите така, нали? Сметки, избирателни списъци, данъчни декларации, съдебни свидетелства, извлечения от кредитни карти, застрахователни полици и други подобни. Ако вашият мистър Тейлър не е живял тук много години, просто няма да се появи никъде в списъците.
Полинг не отговори.
— Много съжалявам — каза човекът. — Но можете да ме разберете, нали?
Полинг хвърли на Ричър поглед, който говореше: „Страхотен план, няма що.“ Тогава Ричър каза:
— Имаме и още нещо. Телефонен номер на най-близкия му роднина.
58
— Претърсихме апартамента на Тейлър в Ню Йорк — продължи Ричър. — Имаше стационарен телефон с десет предварително записани номера. Единственият английски номер беше отбелязан с буквата „С“. Предполагам, че това е майка му, баща му, брат му или сестра му. По-вероятно брат или сестра, защото според мен човек като Тейлър щеше да използва „М“ за майка си и „Т“ за татко. Значи „С“ означава Сам, Сали, Сара, сестра ми или нещо подобно. И сигурно са доста близки, иначе защо ще записва номера му в паметта на телефона? А щом са толкова близки, Тейлър не би се прибрал в Англия, без поне да му се обади. Защото човекът на име „С“ вероятно също има записан номера на Тейлър в паметта на телефона си и би се притеснил, ако той не отговаря вкъщи. Така че този човек вероятно ще знае всичко, което ни трябва.
— Какъв беше номерът? — попита детективът.
Ричър затвори очи и изрецитира номера с код 01144, който беше запомнил наизуст на Хъдсън Стрийт. Човекът на бюрото го записа в бележника си с тъп молив.
— Добре — каза той. — Махаме кода за международно избиране и го заместваме с нула.
И той направи точно това ръчно, като го задраска с молива си.
— После палим стария компютър и проверяваме в телефонния указател.
Детективът завъртя стола си към компютъра на масичката зад него, натисна клавиша за интервал и отвори екрана с парола, която Ричър не можа да види. После с помощта на мишката отвори прозорец, където въведе търсения телефонен номер.
— Тази програма ще ни даде само адреса — предупреди ги той. — Ще трябва да отидем на друго място, за да разберем самоличността на лицето, което живее там.
Той кликна върху „Търсене“ и след секунда на екрана се появи резултат.
— Грейндж Фарм — прочете детективът. — В Бишъпс Парджетър. Трябва да е някъде в провинцията.
— Къде точно? — попита Ричър.
— Ако се съди по пощенския код, някъде близо до Норич.
— Бишъпс Парджетър е името на града, така ли?
Детективът кимна.
— По-скоро е село. Сигурно съвсем малко. Може би са само десетина къщи и една норманска църква от тринайсети век. В графство Норфък в Източна Англия такива селца са много типични. Земеделски район, равен и ветровит, на североизток, някъде на двеста километра оттук.