Хорът на забравените гласове

— Напълно грешите — настойчиво възрази Ървинг. — Наистина ли смятате, че бихме оставили убийци на свобода?

Хари поклати глава и едва не се засмя.

— Да, така смятам.

— Чуйте ме, Бош. Проверихме алибитата на всички тия момчета. Чисти бяха. За някои от тях алибито бяхме ние защото все още ги следяхме. Обаче се погрижихме всеки член на групата да бъде проверен и чак тогава казахме на Грийн и Гарсия да ги оставят на мира. И на бащата, но той не миряса.

— Затова сте го наврели в дупката, а, Ървинг?

— Трябваше да го направим. По онова време в града беше адски напрегнато. Не можехме да допуснем бащата да дрънка неверни неща.

— Не ми излизайте с тия глупости, че сте го направили за благото на обществото. Имали сте сделка, само за това ви е било грижа. Рос и Вътрешният отдел са ви били в джоба и сте искали да продължава да е така. Само че криво сте си направили сметката. ДНК пробата го доказва. Маки е свързан с делото Верлорън.

— Не, чакайте малко. Това доказва само едно, че е притежавал пистолета. Прочетох статията, която сте подхвърлили на вестника. ДНК пробата го свързва с оръжието, не с убийството.

Бош само махна с ръка. Знаеше, че няма смисъл да спори с него. Надяваше се само, че собствената му заплаха да отиде при медиите и Вътрешния отдел ще неутрализира тази на Ървинг. Бяха в патова ситуация.

— Кой е проверил алибитата? — спокойно попита той.

Ървинг не отговори.

— Нека позная. Маклелан. Навсякъде е оставил следите си.

Заместник-началникът отново не отговори. Сякаш се бе унесъл в спомени отпреди седемнайсет години.

— Искам да се обадите на своя копой, Ървинг. Знам, че още работи за вас. Кажете му, че искам да знам за алибитата. Искам подробностите. Искам докладите. Искам всичко, каквото има, до седем сутринта. Иначе край. Ще направим каквото трябва и ще видим как ще паднат заровете.

И тъкмо се канеше да се обърне, когато Ървинг проговори:

— Няма доклади за алибитата. Никога не е имало.

Хари чу, че вратата на асансьора се отваря, и след секунди Райдър излезе иззад ъгъла с папка в ръце. Щом ги видя, спря. Не каза нищо.

— Няма доклади ли? — попита Бош. — Тогава да се надяваме, че има добра памет. Е, довиждане.

Обърна се и закрачи по коридора. Райдър побърза да го настигне, като хвърли поглед през рамо, за да се увери, че Ървинг не ги следва. Заговори едва след като минаха през двукрилата врата.

— Загазили ли сме, Хари? Той ще използва ли случая срещу човека на шестия етаж?

Бош я погледна. Смесицата от ужас и страх на лицето й му показа колко важен е отговорът му за нея.

— Не и ако зависи от мен — отвърна той.