Древноиндийската култура
- Автор: Чолаков Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Древноиндийската култура». Краткое содержание книги:
Специален интерес представляват индийската география, науката за земеделието, военната наука, зоологията и орнитологията, науката за спорта и различните игри, за изобразителното изкуство и архитектурата, за музиката и танца.
В почти всички философски трактати се разглеждат проблеми на психологията, но няма системен труд в тази научна област. От всички философски системи Йога анализира най-много аспекти на човешката психика с голяма дълбочина и в подробности. Много от поставените от нея въпроси и дадените отговори предизвикват интереса и изследователските усилия на съвременните психолози тъкмо поради съдържащите се в тях изходни моменти за най-новата наука.
Една друга група древноиндийски науки може да бъде оспорвана в една или друга степен, но тя притежава особена привлекателност днес. В тази група се намира прогностиката с нейните геомантика, кубомантика и тълкуване на сънища. С прогностика се занимава още големият астролог и астроном Варахамихира в своя труд Брихат-самхита и цяла плеяда учени след него.
Науката за предсказване по физиономията и дланта била особено популярна. Смятало се, че главните черти на характера и съдбата на човека могат да бъдат разгадани по някои особености на физиката, и съвременната наука не отрича напълно това. С течение на времето тази наука започнала да се смята като спомагателна към астрологията и е известна като Самудрика-шастра. Интересът постепенно се съсредоточава върху гадаенето по дланта, за което са написани много книги, но за първоучител се смята древният мъдрец Нарада. Има много основания да се вярва, че циганите са наследили това умение от своята прародина — Индия.
Повърхностно запознатите с индийската култура имат известна представа за еротичната литература, но са склонни да я разглеждат откъм нейната груба и пикантна страна. Еротиката не била табу в Древна Индия. Нещо повече. Тя била призната като главна съставка на една от четирите цели в човешкия живот. Още ведическите мъдреци имат твърде реалистично отношение към процеса на възпроизвеждане на потомство. Епосът е изпълнен с еротични моменти. Упанишадите споменават Уддалака Аруни като учител по еротично умение. След тях са създадени многобройни трудове по любовно изкуство. Най-известният запазен и многократно издаван днес е Кама-сутра на Ватсяяна, написан вероятно през III в. Това не е обикновен трактат по сексология или евгеника, а сериозно научно третиране на кама и конкретно на еротичното удоволствие във всичките му различни аспекти — социални и лично човешки. Многобройни са трудовете, създадени и след това, но в по-късните еротичната наука развива някои догми, както и известен мистицизъм.
Ще трябва, изглежда, да си припомним мисълта, малко перифразирана за случая, че няма нищо, което да не се среща в книжнината на Древна Индия, защото даже кражбата и грабежът не са останали извън списъка на науките. За да усъвършенствува тези „изкуства“, човек трябва да следва някои научни принципи, изложени в специални трудове. Известни са имената поне на няколко автори на такива трудове, от които Карнисутра се ползва с най-голяма известност, макар трудът му, както и на другите, да е изгубен. Единственият запазен трактат е от по-късно време.
Литературата за механичните изобретения в Древна Индия дава възможност да се състави една общо взето ясна картина на постиженията в различни исторически периоди, но заедно с това оставя някои неразрешени докрай загадки. В Ригведа се говори за триколесна колесница, която може да се движи във въздуха, а също и на земята. Яджурведа многократно говори за самолети, движени с електричество и огън. Епическите поеми свидетелствуват за някакъв вид летателна машина. Днес това се смята за поетична фантазия и изглежда да е наистина така. През XI в. обаче цар Бходжа говори за някакви летателни коли, с които изглежда е експериментирал успешно. Твърде тайнствено, в духа на изобретателската традиция той казва как да се построят машините и разсъждава върху проблемите, свързани с летежа на житния клас срещу силите на гравитацията и за направляването му в определена посока срещу силата на вятъра. За тази цел той съветва да се ползува газ, а също и перки. Сведенията за древни майстори в аеронавтиката включват също имената на Нараяна, Шаунака, Гаргя и други. Освен труда на Бходжа, на тази тема съществуват още няколко други. Това най-малкото показва, че индийските мислители са се опитвали да решат проблемите на летенето, занимавали учените в Европа много по-късно.